Чаша горещо, ароматно кафе

   Добро утро! Събудихте ли се вече? А с разсънването как сте? Наплискахте ли лицето си с шепи леденостудена вода? Заредихте ли джезвето /кафеварката, кафемашината/??? А не ви ли разсънва само миризмата на току що сварено кафе?...Кафето готово ли е? Ако още не сте си направили, да ви почерпя с чаша кафе..И как си правите кафето??? Традиционно!?!? О, скука!

   Кафе може да се прави по най-различни начини. Къде достоверни и истински, къде по погрешка...Е, точно за "по погрешката"ми е думата...

   Как се сетих за грешката? Снощи се случи по никое време...Кой ти пие кафе вечер? Ами аз!?!? Има ги и такива случаи. Е, аз явно съм от "такива случаи". След втора смяна имах необходимост от глътка освежителна течност.

   Зареждам кафемашината  /най-бързо тя ще го направи/  и загледала се в телевизионния екран  /отдавна спрях да съм телеманка и понеже зная, че там, където държа кутиите с подправки на второ място е захарта/, посягам с отработено движение, взимам кутията със захар в очакване машината да "изцърцори" кафето. Виждам - кутията полупразна. Някой е забравил да досипе захар...Взимам плика със захарта, досипвам захар...Тази кафемашина няма ли най-сетне да си свърши работата по предназначение? Уф! Най-после е готово.

   Отново с отработен жест  /да не кажа със замах/  взимам лъжичка  /не супена лъжица/, сипвам си захар в дългоочакваното кафе, разбърквам го с удоволствие и небрежно. Отпивам отново със заучено движение....и о, тук нещо не е наред...Я пак да отпия....Вкус -  същия. Нещо солено, горчиво, но в никакъв случай сладко. И се сещам...Някъде в паметта ми се прокрадва една натрапчива мисъл...Мъжкото рамо у дома, преди да му "заселя"къщата, в първата кутия държеше захарта, във втората солта. При мен е обратното. Аз захар досипах, но в кутията имало сол. В главата ми се зараждат пъклени планове...Направил го е нарочно....Ще го ..., ще го пъхна във фризер за дълбоко замразяване и ще го извадя от там, когато на мен ми стане кеф. Да не "садистичнича" повече, и без това няма да го направя, само си говоря, но поне да ми мине...

   А като се заженихме ми обеща кухня по мой тертип. Е, в "моя тертип кухня" в първата кутия е солта, а във втората захарта.

   Хайде ходом марш и право в хола: Така и така, съкровище измамно, нарочно ли го направи? Измамното съкровище се обръща към мен с честните си кафяви очи и проговаря с дрезгавия си глас тип италиано, в който някога се влюбих, преди да видя носителят /на гласа, искам да кажа/: Какво съм направил?

   Припомних му с вода от девет кладенци назад какво е обещал..Мъж не загрява, или не стопля - пак същото...Явно индиректно не ме разбира, тогава да опитам директно: Виж какво, мой човек, сменил си местата на кутиите захар - сол.На мястото на кутията със сол си сложил захарта и обратното, на мястото на кутията със захар си сложил солта. Сега разбра ли?....Ааааа,ами ти защо не гледаш? - отговаря ми мъжът в къщата...Права е Мадлен Алгафари. На един мъж трябва да се говори в прав текст, за да те разбере. Ако му кажеш: Изгоря лампата, той ще ти каже - добре .Ако му кажеш в прав текст: Смени лампата в коридора - ще те разбере и ще я смени...

   И какво стана сега? Аз виновната, че той сменил местата на кутиите...да не повтарям с какво, че като се сетя и пак ме хваща яд...Ще види той. От тук насетне отговор на въпрос от рода на: Къде ми е фазомера? - ще чака да получи, но няма да чуе. Няма и това е...Ще има да си го търси /фазомера/, а може и допълнително да го скрия, та още по-трудно да го намери...
   А на мен "чисто и просто" ми се пиеше кафе. Много ли исках? Чаша кафе и нищо повече...Тюх, да му се невидяло! Хайде кафето в мивката....О, небеса! Та аз не съм била сипала всичкото кафе от каничката и си мислех, че отново ще трябва да я зареждам...Къде съм гледала и защо беше цялата "патърдия"? Сипвам си отново кафе и сядам в кухнята да го изпия и изведнъж ме връхлетяха случки известни и не толкова, свързани с любимото ми кафе.

   Случката се случи преди...има-няма 20 години, а дали не са и повече? Аз вече работех в родния си край, а брат ми другаде. Нещо се бях разкихала и реших да си направя инхалация. Не че обичам, ама чула жабата, че подковават коня, та и моята работа такава. Водата тъкмо завря и брат ми се прибира с негов колега. Докарал го до нас и след малка почивка ще продължи пътя си към Дунава. Предлагам важно, важно да им направя по кафе. Зер, хората на село и на тях им се случва кафенце да си попийват. Съгласни, що не. Взимам аз кафето и...вече е готово. Сипвам в чашките, нося им го.       Така се случи, че първа отпих от кафето...Хмммм. Нещо като да не е както трябва...Има нещо гнило, но не в Дания, а в кафето което приготвих...Сетих се! Водата за инхалация!?!  В нея направих кафетооо. Дърпам чашите от ръцете им. Извинявам се. На бегом до кухнята да направя друго кафе.

...Тук съм, в София. Командировка някаква. Пак преди години. На гости на наши познати. Отиват на пазар. Предлагат ми и на мен да отида с тях. На вън зима, като в момента. Никакъв пазар. Отказвам категорично...Не обичам да ходя на вей пазар. Отиват си хората и без мен, а аз по някое време решавам кафе да направя, като се приберат да се стоплят!?!? Що не се сетих чай да им направя, ами кафе!?!?

   Зареждам кафеварката и ги чакам да се приберат. Виждам ги по едно време през прозореца, включвам бързо котлона и ги чакам. Прибират се хората, чувам познатото свистене на кафеварката...О, кафенце ще пием? Аз кимам с глава гордо...Кафето е готово. Тръгвам да го сипвам в чашите и...о, не, не може да бъде, пак ли....това е невъзможно...Невъзможно, невъзможно, но направо си е, след като от кафеварката излиза бистра вода, само че вряла.....Какво пък, забравила съм да сложа кафе. Следващият път няма да забравя....Да, ама не....

   Отново съм си у дома в моя роден северозападен край...Зима люта, снежна...Това сега нищо не е...За тези зими друг път може да ви разкажа. Сега за кафето. Денят е Трифонзарезановски. Обажда ми се една братовчедка да и гледам бебето, за да може да отидат с компания лозето да зарезват. Бебе!?!? Та аз не зная какво да го правя...Не съм гледала бебета /тогава/. Спокойно, той ще си спи, ние ще се приберем като стане време за хранене. Такива млади влюбени гълъбчета...как да им откажа?!?!...
   Отивам у тях. Дават ми инструкции какво-що и заминават. Гледам нещо по телевизията, решавам кръстословици, чета вестници, а бебчето си спи...По едно време решавам кафе да си направя, ей така, от скука, да правя нещо. Гледам - джезвето пълно с вода и сякаш само ме подканва: Какво чакаш? Само включваш котлона, водата завира, слагаш кафето и пиеш кафе....
   Така и направих. Сипвам си кафенцето и отпивам първата глътка...Мммммм! Силно кафенцето. От къде ли си го е купила братовчедката? Изпих половината чашка и нещо като да ме загря пустото кафе, сякаш чай да е, но не е...Кафе си е. Прибират се домакините. Разказват за зарязването на лозето, шеги, майтапи...Пита ме братовчедката кафе дали искам да ми направи. Аз вече направих и казвам.  Сипва си тя...и...мръщи се нещо. Какво има, питам я аз. Нещо особено ми се вижда - казва ми тя. Тъкмо щях да те питам от къде си го купила - казвам и аз. От магазина, от къде другаде? - отговаря ми тя. Отпивам отново и...наистина особен вкус...Казвам и как в джезвето имало вода и с нея съм направила кафе. Малий, като прихна, не може да се спре. Не може дори да ми каже защо се смее. Като се поуспокои ме пита: Та, казваш в джезвето имало вода и с нея си направила кафето. Да, вода като вода. Непременно ли трябва да е направено с току що прясно наточена вода от чешмата. Пак прихва да се смее. Какво и стана на тази жена? От зарязването ще е...В един момент я чувам на пресекулки да ми казва: "Вино...вино"...Вино ли искаш? - питам я аз. От Зарезан си идвате. Там, при лозето без вино не може...Не, не искам вино. Опитвам се да ти кажа, че в джезвето с което си правила кафето е имало вино!?!? Затова е толкова силно и особено на вкус. В кое джезве? - гледам недоумяващо аз. В ето това, същото....Не може да бъде...Може и още как...Защо да не може...Прихвам вече и аз...Сега братовчедката ме гледаше недоумяващо...та се наложи да и разкажа как на мен ми се случва кафе да правя...Е, накрая прихнахме и двете, та мъжът и се чудеше какво толкова смешно има, но на нас ни беше смешно и си се смеехме на "нашето си смешно"

   Не мога да не разкажа за един друг "кафеен" куриоз. Тръгват приятели за едни стари български земи и аз им поръчвам да ми донесат "камен" - камък от това старинно място, пръст /земя/, от тези някогашни български територии и вода от езерото, което се намира там. Не вярвах да го направят, да изпълнят поръчките ми, но те го направиха. Затова  сме си приятели и до сега. Шишето с водата го слагам в салона на бюфета. Прибира се брат ми след време и аз му показвам "армаганите". След някой и друг ден гледам, шишето с водата от езерото го няма. Къде ли е? Питам брат ми и той след кратко замисляне..."Едно такова шише от минерална вода, малко." Същото - му казвам аз. Направих сутрешното кафе с него, отговаря ми той...Отиде, отиде водата от езерото....Останалото е мълчание.........

   Камъкът и сега е тук, при мен, отвън на терасата....

   Е, стига приказки за кафе, сега нещо по-сериозно....На гости съм при онези наши познати, пред които се изложих с кафето без кафе...Така де, дето бях забравила да сложа кафе в кафеварката...Решихме да се поглезим нещо..Лято е..жега, мор...Нещо разхладително като джин фис!?!? Не го обичам много, много - мирише ми, но заради идеята предлагам аз да го направя....Започвам всичко като по книга...Пръстен на гърлото на чашата с кристална захар...джин, тоник, дори лимон. Идва ред на фиса да бъде опитан...Гледам, пият си го, и аз си отпивам от чашата, но нещо не е като друг път. Какво ли е различното? Нищо, щом няма рекламации от останалите, няма да ги питам...Обаче домакинята на втората глътка не се стърпя и ме попита с какво съм го правила...Аз чинно обяснявам...Като стигам до тоника, взимам я - бутилката - от бар плота и и я показвам. От този ли тоник сипа? Да, нали е тоник, така пише на бутилката....Не, не било тоник, а минерална вода, горнобанска. Аз от къде да ги зная,че в бутилката от тоник са си налели минерална вода за заблуда на противника....Е, дълго време ме майтапеха, че правя Джин Горна баня фис...и какво от това? Случва се...Работата е там, че отдавна нямам подобни издънки /изключение прави последния случай, обаче не приемам вината за атентата в случая, не аз бях разменила местата на кутиите сол-захар/.
   И все пак...Май често солта побеждава захарта в кафето...моето...
   Е, какво става? Изпихте ли си сутрешното кафе? Ако още не сте си направили - мога да почерпя по кафе!?!?

..

 

 

.