Не!!!! Не ги искам!!! Не ги искам нито чушките, нито доматите....

14 ноември 2009, 00:30 Публикувано в BgLOG | 43 коментара , 1682 прочита
Категории: Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли, Ежедневие
Етикети: вкусно ли е "вкусното"?
  

 

Дайте си ми чушките и доматите, онези, моите, от които като хапнеш и в устата ти остава вкус на чушчици и доматчета. Едни такива червенички, вкуснички. Не ги искам тези, сегашните. Едни такива еднаквички, подравнени по конец, подреденички - оранжеви, жълти, червенички /и тук-там някоя зеленичка/. От тези, дето като хапнеш от тях и се чудиш какво ядеш...Уж нахлуват спомени за нещо познато, но чакаш, чакаш да дойде познатия вкус, а той не идва и не идва. Остава единствено вкуса на трева и още нещо, което не може да се определи...Нещо прътено и не съвсем.

   Искам си и картофите...От онези, вкусните, които като опържиш и се разтапят в устата ти като рохко яйце, а не са с вкус на подметка.

   Искам си и бялото саламурено сирене, но да се разберем в самото начало - сирене от мляко, не от ...и от още нещо...Да си го настържа върху картофите или да си го хапна с печена чушка, от онези кривите, от козирога, а и с домата върви - нарязан на филии и поръсен защо не и с босилек??? А защо пък да не си отхапвам направо от домата, а сокът му да се стича по брадичката...Я ми подайте по една салфетка за всеки случай...

   Искам и от онези моркови - кривите, мръсните, покрити със земя, но с българска, а не от онези чистичките, измитичките, големи колкото кочан царевица, и широки, и дълги като него...По-вкусно ми влизат някак си в устата първите, за разлика от вторите, които ми идват не вкусни.

   А и пържолата си я искам  от онова прасе на село, дето още е в кочината  /ако все още не се е разгрухтяло от новия вирус?/. Тази от магазина няма вкус и на трева /а и ветеринарът не се е изказал с тежка дума - прасето прасе ли е или "хибрид"/. И не ме питайте какво означава "хибрид", защото зная...

   А за пържолата ако може и една каничка бяло вино - отел. Само ако може...Току що наточено от бурето и каната да е изпотена, а виното да влиза леко, като зехтин и като мехлем да смазва гърлото...

   И яйцата, ако може да са снесени от кокошка, че то в днешно време не се знае кокошката кокошка ли е и петелът петел ли е? !?! /Както и не се знае кой го снася, яйцето. Знае ли човек какво яйце ще му дойде до устата?!?/ За жълтъка нямам много, много претенции, но ако е с тъмно оранжев, почти червен цвят - значи е истинско. Как кое е истинско? Ами яйцето....И не ме питайте кое е първо - яйцето или кокошката, защото ще отговоря - яйцето...

   А и ако може да може - като отида да си купя праскови, нека да са от онези, българските, петричките, защото някак си и те по-леко ми влизат в устата, а не "занзибарски", защото ми е непознат вкуса им.

   Моля за извинение за едно кратко "лирическо" отклонение или иначе казано - да се поотплесна малко...Много обичам...да се поотплесвам. Малко де.

   Случи се в далечната ХYZ година...Бях на бригада в "Петричка праскова"..../Сегашните млади не им говорете за минали студентски бригади...Дано се лъжа, но не и това е предмет на отплесването ми, а прасковата, петричката....Та бях във фабриката на бригада...Един ден в двора виждам касетки. Много касетки с праскови...Едни такива голеееми /прасковите, не касетките/, кръгли, оранжеви, а по тях пчели. Пият от нектара им.

    Като си хапнах една и...мед не ти трябва /то и за това ги бяха нападнали пчелите де/. Още е в устата ми онзи вкус на узряла, презряла, сладка като мед праскова...От тогава на сетне същият вкус почти не срещнах, а много години се скитах надлъж и на шир /из България, вие да не си помислихте по света!?!?/.

   Чувала съм, че докато детето е малко, ако му се дават вкусни и качествени храни, в паметта му се закодират вкусови качества, които то търси и като порасте...А какви са вашите кодове - вкусови???

   Легенда

   Чесън от Китай, домати от Македония, Гърция, краставици от ?, зеле от Турция, моркови от Турция, картофи от Скандинавието, лук от Турция, ябълки от Македония, Австрия, Германия, грозде от Гърция, круши от Сирия....А толкова ги обичам...Крушите...

   На финал ми се иска да извикам и защо не - ще извикам: Да живее българо-чуждестранната дружба!!! И какво ни стана със земята, която не само юнаци е раждала? Аз като връстница на костеницата помня какво е раждала, но нещо не ще в последно време да ражда? Земята, нашата....

   А снимковия материал при добро желание може да бъде дообогатен...При повече материал, разбира се...

  


Вкусно!!!