За Дупката....и още нещо...

21 октомври 2009, 08:00 Публикувано в BgLOG | 24 коментара , 1801 прочита
Категории: Раздумка, Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли
Етикети: 45 димитровника, излизане от дупката, наздраве!
   Та рекох да ви разкажа, да ви разкажа, още похваля. Моят Марко (разбирайте аватара, защо не и ника, та те са едно цяло) годишнина дочака - хем почти пълна, хем полупразна. Цели 45 димитровника чукна.

   Да си ми жив и здрав Марко, аватарът, още ника, ника, още името.

   Ще те сменям, Марко, да знаеш... До тук беше да ме красиш и представяш пред хората, още обществото, обществото - виртуалното. Ще се разделям с теб и туй то. Много си ми несериозен, лекомислен, още леконравен. Никой на сериозно не те приема. Заговори някой сериозно и ти - иааааа - хоп - озъбиш се на фото на тази ми зелена поляна. И сериозни думи да заредиш - несериозно се приемат с тази ми твоя физиономия озъбила се насреща.

   Ще те пращам в архива.

   Ще си взема друг (аватар) да ме представя. Нещо по-така, по-сериозно, по-сериозно, още солидно, солидно, още засукано, та и нищо да не кажа - думата ми по-сериозно да "звучи" - като хвърлен камък на място.

   Е, ще ми е тъжно малко за тебе...ще потъжа, още поплача, но на сериозно отиват работите, работите виртуалните.

   Беше ми приятел верен (Марко) и смях ме разсмиваше само като те погледна, но...има си кога, какво и как. Ни си знаеш мерилото, ни си намери ставилото...Мяра му е майката, мярааа...

   А твоята къде е? (Не майката, а мярата?) Все като на тъпан пръчката несериозен се изказваш, несериозен, още неподготвен...А беше време, Марко, когато "речите" си пишеше, три пъти мереше, един път "ревеше"...А сега като си млъкнал, звук не обелваш.

   Какво ти стана, Марко, та ми се така умълча??? Дали гладен остана или жаден заспа??? Дали лоша дума на преко ти казах, та ми така млъкна???

   Е, приятелю верен, щеш-не щеш или отново почвай да ревеш, или си отивай там, откъдето си дошъл - от Магарешкото царство, вдън гори Тилилейски...

   А сега Наздраве и умната, защото заканата остава в сила...Или се взимай в ръце, пардон, в копита или...

   Па викна ми Марко, та ревна,

   ревна ми, още запя, запя, още занарежда

   онази ми тъжна песен, песен, още приказка,

   приказка, още изповед...

   От сърце му магарешко извираше,

   извираше, още редеше:

   Питаш ме, още казваш ми:

   Що си ми, Марко, тъжен,

   тъжен, още намръщен?

   Дали си ми, Марко Инатчия,

   Инатчия, още Сайбия,

   та си ми Марко млъкна,

   млъкна, още занемя/?

   Та си ми Марко млъкна,

   млъкна, още занемя.

   Ни ми Марко говори,

   ни ми се Марко усмихва,

   сал ми си Марко гледа,

   гледа, още наднича

   с тая ми шия голяма.

   Не си ми Марко Кралевити,

   най си ми Марко Инатчия,

   Инатчия, още Сайбия.

   Най ми си чукна Марко

   тъкмо 45 Димитровника,

   Димитровника, още Лазарника.

   Дали ги Марко чукна

   или те него чукнаха?

   Та ми си Марко рече,

   рече, още отсече:

   45 Димитровника стигат,

   стигат, още артисват,

   че ми много придойде,

   придойде, още отнесе

   да се блъскам в обори,

   обори, още окови,

   а най си мразя обори,

   обори, още окови

   за Маркови ми мисли,

   мисли, още размисли

   за човешки неволи,

   човешки, още магарешки,

   неволи, още кахъри

   в таз ми бедна Бглог-а...

   Тъй ми Марко ревна, ревна,

   още запя, за вази песен изпя:

   - Иаааа! Иаааа! Иаааа!

 

   Послеслов: Наздравиците плииз - пакетирани или завързани с панделка...Наздраве!