Грабни с шепи от мартенското време

   !?!   Тюх да и се невидяло, хареса ми Баба Марта тази година! Огън жена! Де всички жени да бяха като нея!?!

   Дойде с лека усмивка и намигане с обещание за добро време, а се оказа подвеждане. Типично в неин стил!!!

   Сняг ли не ни валя, суграшица ли не ни къпа, вятър ли не ни брули през март??? А и чухте ли онзи гръм една мартенска сутрин сред сняг и вихрушка?

   Слънцето се опита да я усмири, но не се поддаде Марта на лъжливите ни обещания да станем по-добри и сега си изкарва яда върху нас!!!

   Защо, Марто, се лютиш, а не си тръгнеш по живо, по здраво,та да те чакаме с нетърпение догодина? Братята ли те ядосаха или хората не те уважиха както подобава - с ръчно изработени мартеници, с питка и мед? Червен плат ли не метнаха на стобора /или на терасата на простора/?

   Вчера настъпи астрономическата пролет. Децата станаха от следобеден сън, закусиха, а очичките им все към прозорците. Гледаха как Баба Марта се вихри на двора. Казвам им аз: Деца, докато спяхте, Пролетта с тихи стъпки дойде,погали ви по главичките и отиде при дърветата и цветята. Честита Пролет!!!

   Децата гледат мен, гледат към вихрушката на двора и се чудят сериозно ли говоря, или се шегувам с тях...Гледат ме с любопитните си очета ...Настъпи тишина, която бе съпроводена от поток детски гласчета.

   Къде е Пролетта? В стаята или навън? Но как? Навън вали сняг!?! Как така е дошла? Къде е топлото слънце да ни погали с топлите си лъчи? Баба Марта е сърдита и не иска да си ходи. Заинатила се е като дърто магаре и не ще да си тръгва. Хубаво и е тук при нас.

   Заваляха предложения как да я умилостивим - да и попеем, приказки да и разкажем. Една малка умница сладкодумница и песен съчини в нейна чест, и разказ в стихотворна форма и посвети - измисли...

   И чудото се случи! А казват, че чудесата ги имало само в приказките!!! Аз самата се учудих, но природата ми помогна да не се изложа пред децата. Бурята утихна. Снеговалежът намаля...Ами ако не беше утихнало времето? Да, обаче и аз жена, и Марта жена. Споразумяхме се някак си - да се забавляват децата. Вечерта бурята отново се усили, но докато са се прибирали дечицата у дома са се радвали, че са надвили мартенската стихия с песни и приказки.

   Ще си отиде Марта. Април се е събудил вече и ще излезе от пещерата, а Марта иска - не иска, ще се прибере при другите месеци. Умници са ми дечицата!!! Надхитриха я за няколко часа, докато се приберат с мама и татко у дома.

   А ние, възрастните? Загубихме се - изгубихме и измъкването от заблудата е трудно!?!

   Днес с дъщеря ми оставихме татенцето да си вземе задължителната - съботна - сутрешна дрямка и хайде навън! А навън-приказка!? Студена, ветровита, режеща, хаплива, ледена, но приказка.

   Може ли да потичам по снега?

   Може!!!

   Може ли пак?

   Разбира се!

   Защо няма деца на площадката?

   Уплашили са се от студеното /или техните родители!?/

   Аз не съм страхлива!?

   Не, ти си смело момиче!

   Да си изиграем играта "Стъпи в моите стъпки".

   Да я изиграем.

   Ей,че приятно било да стъпваш в стъпките на детето си!!! /В живота ни се иска да е обратното.../

   А снегът такъв един бял, чист....Нали няма да ме карате да го пращам за химически анализ !? Възприемам го с очите си, не с езика си...

   А после? Прибиране у дома. Брррр!!! Студено време, брей!!! Но как ще усетиш топлината, ако не ти е било студено? "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Да, наистина няма. Да чуваш капчука, свистенето на вятъра в комина, плющенето на дъжда, а ти да си у дома, на топло. Седнал до прозореца да гледаш надбягването на бурята!!! Или да пречистваш погледа си наблюдавайки ефирния танц на снежинките!?

   У дома, на топло. Да има къде да се прибереш и при кого да се прибереш!!! И да знаеш, че те чакат да се прибереш. Често казвам на моето малко момиченце, че няма нищо по-хубаво на този свят от това, да има на кого да кажеш "лека нощ", а сутрин - "добро утро"...

   А Марта си е събрала багажа и вече е на път да си ходи. Лютила, не лютила - няма друг избор. За един месец всичките си умения трябва да покаже, та да и имаме страх.

   Има поверие жените да си избираме един ден от март и какъвто е денят, такива сме и ние по характер. Днес беше моят ден.

   !?! Тюх да и се невидяло, хареса ми Баба Марта тази година? Де всички жени да бяха като нея!!!

   Честита Пролет!!!