За лешоядите и хората.

   Два пъти плаках. Първият път като четох това, което си написал и втория път - като гледах клипчето. Това е невероятно! Умът ми не го побира. Казвам си, че това не е възможно, че просто не може да се случи. Какво става с нас, хората? Защо толкова се изродихме?

   Тази снимка трябва да я превърнем в етикет на нашето време. Да се закачи на ревера на всеки един измислен политик, на двата ревера на Цар Киро и на другите алчни и безкрупулни паразити. Тази снимка е най-могъщият инструмент за възпитание в човечност. Виновен съм, че чак сега я откривам.

Разтърсващо! Направо ми промени живота. Ако все пак те интересува статистиката на гласовете, от мене имаш 10 точки за този материал.

 Крас, много се радвам, че и на теб е въздействала снимката така, както и на мен. Защото бях почнал да си мисля, че аз прекалено драматизирам нещата, вече, като минах 40-те ставам по-сълзлив и т.н. А може и наистина нещо да се е променило в мен. Защото от около 4-5 години изпитвам нуждата да направя едно нещо - да стана доброволец в хуманитарни мисии в Африка - да помагам в тези райони, които са засегнати от глад и болести. Стигнах до идеята, че ще придам смисъл на живота си ако помогна дори с едно "зрънце" на тези хора. За съжаление ме спря езика - не знам добре английски език, което след като проучих е едно от главните условия. Въпреки, че не виждам какво би ми попречило да раздавам пакети с храна в лагер на ООН и без да знам достатъчно английски. Но в учреждението на ООН, което отговаря за тези неща, така искаха, а и нямаше свободни места. А може би в мен все още има нещо, което ме спира - семейството, собственото ми дете. Но знам, че ако сега някой ми каже - готово е , всичко е уредено - визи, ваксини ит.н. отивай там , ще отида.

 Ела, все още не съм я пуснал. Но обмислям вариант да я покажа или да им дам линк в нета, и да напишат есе. В БГ учениците са малко зле с мисленето поради образователната ни система. Но тази снимка /а и много други/ позволяват да се напишат прекрасни неща. Специално тази - разбира се за трагедията на един континент, едно дете, едно човечество. За трагедията на самият фотограф. Защото той е имал проблем с наркотиците, взимал ги е за да може да преодолее ужаса на това, което снима всеки ден. Явно точно тази снимка е преляла капката и той се самоубива няколко месеца след като получава Пулицър. А дали и самият факт, че получава най-престижната награда за фотожурналистика не му се е сторила извратена на фона на това, което е видял и почувствал. Има много въпроси, които са го смазали - защо не е помогнал на детето, защо не го е нахранил, защо, защо.... А дали би могъл да го нахрани, както много хора го обвиняват - това дете би трябвало да бъде включено на системи, храната би го убила. Ако помогне на едно дете на другите би ли помогнал - 6 млн.деца умират всяка година от глад !!!! И кой би им помогнал. А всъщност той е помогнал на повече деца, защото след тази снимка /началото на 90-те години/ се променя отношението на света и политиката към тези региони, макар и не до степен да се решат проблемите там. За това - кое е "нещото" което прави една фотография велика и Пулицърова - ако забелязваш снимката е ужасна, като качество, тогавашните фотоапарати са на светлинни години от днешните. Но често не размера на мегапикселите и оптиката правят една снимка добра.И т.н. и т.н.

За Руанда - запознат съм много добре със случая. Не са французи, а белгийци, които са толерирали едното племе и след независимостта и заминаването им, другото племе /грешиш - не е подкрепяно от САЩ, а вината е в ООН, която не взима предвид сигналите за струпване на оръжие и геноцидните изказвания по радиото/. Там нещата са били страшни.

 Според промяна има. Но крайно недостатъчна.

Прав си за това, че белгийците толерират тутси, но се твърди, че атентатът (убийството на президента Не-му-помня-името), който слага начало на геноцида, е извършен от френски наемници. Друго, което се твърди, е че САЩ е финансирало и обучило терористичните групировки хуту, които са физическите извършители на геноцида. Твърде малко време е минало, за да се докаже истинността на това. ООН пренебрегва сигналите, прав си. Не съм сигурна обаче до каква степен е подценяване, или по- скоро отива към съдействие на нечия геополитика. Както и да е, нещата са страшни, наистина. А лошото е, че не се знаят и за тях не се говори. Поздрави за този пост, Чопър!