Страната на трите морета

Пътя на морето

Думата за море ( θαλασ** ) талас* се среща доволно често в НЗ за разлика от СЗ, където морските случки са изключително редки и една от причините според мен е в символиката на морето, то е определящо за смисъла на Благодатта и поради това се среща толкова често в НЗ. Друга особеност, която не мога да не забележа и да не ме афектира при четене на пътувания е, че никъде не се споменава за название на средиземно море, в действителност и езерата и морето са с тази дума. Това е показател за нещо повече от това, което намираме като обяснение.

Бях споменал, че светия град, както и територията на Израел е в момента потопена от Средиземно море и само върховете на планините стърчат над водата като препечени острови. Ето и новото ми откритие, вярвам че Израел до времето и малко след това на Христос е имал три големи езера както можем да видим на схемата, която по някакво чудо почти показва тези езера в онова време.

Според мен големите езера са се разделяли по следния начин, Тирентско море е Тивериадско езеро, интересно е, че името на река Тибър е много сходно с Тибериада. Това, което е на запад от Сардиния и Корсика е „Галско море“ или както много сходно се изписва Галилеийско море. За Тибериадското море, което не е много голямо, но е в центъра на дейността на Иесус и апостолите са от там е граничело както със Самария така и с Галилея или Галия. Така европейските наименования за радост на католиците почти съвпадат с някой места от сегашна Италия и Франция.

Е ясно е, че доказателствата са прекалено неубедителни, но реших за сега да оставя нещата така и да дам пояснения за морски думи по долу. Думата за галилея не се среща в Деяния за пътуванията на Павел предполагам защото той е предприел пътуване до третото, най голямо море, което е на изток и там е и пристанището Йопия. А река Йордан най вероятно е продължението на на река По по дъното на сегашното Адриатическо море. Земетресението в Италия няма отношение към това недовършено и недоказано откритие, но може би връзката не е случайна.

Важен е стиха Йн.6:1, където Иесус не отишъл, а е обикалял ( απηλθεν ) морето Галско и Тибериадско. Не е ясно и какво се казва в Мт.4:18 „пътя на морето“ както е буквално в английските преводи.

( περαν ) е превеждано навсякъде като отвъдната страна или от другата страна, но означава просто брега или крайбрежието на езерото. Думата се среща и в посланията, където е някаква граница, но в по друга форма. Например в 1Тм.1:4 думата за безкрайно е ( απεραντοις ), което е явно първата дума за безкрайност, фигуративно изобразена в не свършващо и давещо значение. Другите три места с духовен смисъл са за превисоко или отвъд границата на естественото ( υπερανω ) обозначава място над края на небето.

Потъването на Петър в Мт.14:30 всъщност е ( καταποντιζεσθαι ), тоест той е започнал да се оглежда и и да разсъждава, а не е потъвал. Интересен нюанс се получава, Петър е поискал помощ още преди да потъне. Той всъщност не е потъвал, но в уплахата си е виждал точно това. Тук фигурира думата "понт" която не означава понтон, а е дума за разсъждаване или мисловно виждане. В Дн.27:39 думата за залив е ( κολπον ), което е много интересно, защото точно същата дума е за лонното на Авраам. Друга странна за мен дума е и ( αιγιαλον ) превеждана като бряг но сега виждам, че всъщност е пристан, там винаги има кораби и пътници, а в същия стих кораб, който търпи бедствие се стреми на там.