Пеперудата която тропна с крак

Пеперудата която тропна с крак

Така се казва една от любимите повести на баща ми написана от Киплинг към самия му край на живота. В нея е отразена една от легендите на изтока за цар Соломон, при него Сюлейман ибн Дауд, което е Соломон син на Давид. За наличие на магически пръстен даден му от Михаил с който той можел да говори с животни. В СЗ наистина има един странен стих;

33Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите. (1Kgs 4:33)

Където Библейските преводи изкарват царя натуралист, но всъщност коректния превод е, че растенията и животните са били ползвани с мъдрост и те са „говорели“, всъщност не като при Толкин или КС Луис. Самите растения и животни са били ползвани както за познаване, така и за символи или дори като средство и източник на познание или „говорене“.

По долу реших да постна цял един текст от източен човек в които е обяснена накратко легендата за пръстена на Соломон дал му тази велика мъдрост и сила да владее и говори с животни и демони. Разбира се не съм съгласен с нея и най добрия начин да се критикува или да се изяви нейния лош смисъл е във „Властелина“. Като сравним текста с на легендата с книгата ще намерим много общи неща включително и със Силмарилиона.

Все пак по важно е какво иска да ни каже Иесус със споменаването на Соломон.

( σολομων )

Споменава се точно 10 пъти в НЗ, 7 в Евангелията и 3 в Деяния като навсякъде е за „соломоновия трем“. Ще започна от зад напред изясняването на думата Соломон;

Дн.7:47 е НЗ потвърждаване на соломоновата роля за строеж на Храма.

Дн.3:11 и 5:12 и Йн.10:23 е ( σολομωντος ), преведено като „соломоновия трем“, Думата за трем която се среща на 4 места трите от които са за „соломоновия“, сякаш само един трем е имало е ( στοα ) всъщност не е помещение а колона. Така че няма „соломонов трем“, а е соломонова колона или паметник или табела.

В Евангелията два пъти е в родословието на Матей и други два за мъдростта дадена на южната царица.

За това изследване е важен случая, в който Соломон е сравнен с „полската трева“, която е много по велика от него, не е облечена като него, а и е дадена позиция или някакво знание. А за учениците ще се даде или ще бъдат поставени още повече от нея. Тази странна градация има известен „андтиюдейски“ момент или изявяване на значението на Закона. Закона и Соломон са по малко от делото на Бога, от растенията, но Апостолите са много повече или им е дадено повече или са короновани повече както думата се сравнява с трънения венец.

Сега съм 100% убеден че имаше нещо като Соломонов печат, но нещо не мога да го намеря. Ще го потърся пак.

За десерт намерих и каква е връзката на Киплинг с герой от Властелина, Киплинг е един от малкото писатели кремиран, нещо което напомня за Денетор и по големият му син е убит, по младия оцелява. Денетор е образ на човека Киплинг, докато Радагаст кафявия е митологизиран образ на творчеството му.

Л

http://darvish.wordpress.com/2006/07/13/king-solomon-and-the-jinn/

And now listen, those that have ears, to a tale of Solomon the King. Yes, Solomon, the mightiest and wisest ruler of the earth that ever was or shall be. Wealthy beyond measure was Solomon, and with such wisdom as only Allah may bestow. And lo, he commanded the wind, and both men and Jinn, birds and animals. All were servants unto him. Yet he lost favor in the sight of God, for neither wealth nor power nor wisdom brought him enlightenment.

His true name was Jedidiah, the ‘friend of God’ but was

later made Shelomo, Solomon, the ‘King of Peace,’ because of the peace that prevailed during the greater part of his reign. And other names he had also: Ben, because he was the builder of the Temple; Jekeh because he was the ruler of the known world; and Ithiel, because God was with him.

It is written that at the time Solomon began the building of the Temple, Assaf, the Vizir of Solomon, complained that someone was stealing precious jewels from his rooms, and from other courtiers as well. Even the royal treasury was not immune. Now Assaf was also renowned for his wisdom and knew that no ordinary thief could have done these deeds. ‘Some evil spirit causes this mischief,’ he counseled the King.

Solomon then prayed fervently to God to deliver the wicked spirit into his hands for punishment. At once his prayer was answered. The archangel Michael appeared before the

King, and put into his hand the mightiest power that ever was or shall be in this world…a small, golden ring, inset with a seal of engraved stone.

And Michael said: ‘ Take this ring, O Solomon King, son of

David, the gift which the Lord God hath sent unto thee. Wear this ring, and all the demons of the earth, both male and female, thou wilt command.’

Now, many medieval sources claim that the pentalpha, or

pentacle, the ancient sign of sorcery, was engraved on the ring, because Solomon was said to have been a master of the magic arts. But the pentacle is older than Solomon,

first seen on pottery from Ur of the Chaldees, in ancient Babylon.

Other sources describe the ring as made of pure gold, set

with a single shamir stone; a diamond perhaps, or the same heavenly green shamir stone said to have been part of the Temple. The stone was cut and set in the form of an eight-rayed star. On it was engraved the hexagon seal, and within that the four letters of the ineffable name of God.

No stone was ever so renowned as the stone in the ring of Solomon. For with it the whole earth came under his sway. Only death was beyond his power to control. Yes, death is beyond all power, save the One. There is no remedy for death other than to look it constantly in the face. We who are born will die; we must submit. Even he who held the world under the seal of his ring is now only a mineral in the earth.

Armed with the ring, Solomon commanded the guilty spirit

to appear. He wore the ring on the mid-finger of the right hand, and pointed it at the foot of his high throne,

saying, ‘By the power of the seal of the one God, I command thee, troublesome spirit, to come forth.’

A roaring column of flame instantly appeared, reaching

nearly to the high ceiling of the throne room many cubits above, and just as quickly was gone. Whether the flame itself took shape, or merely preceded him, could not be seen, but where the flame had been, the demon stood, caught in his mischief; for he still clutched in his hands a great many jewels just stolen from the royal vaults.

So great was his surprise that he dropped the gems, which scattered like pebbles on the marble floor, and his red eyes darted back and forth like twin flames in that broad,

swarthy face. And wide wonder came into those terrible eyes that some power existed among mortal men that was greater than his will.

Twice the height of the King he was and more, greater even than Goliath that David slew, the King’s father. And of so dark and menacing a countenance was the demon that even Assaf the wise drew back in horror. Only Solomon stood firm, and a light shone before him.

Then the demon saw the face of the King, whose arm pointed toward him, and beheld the seal of the ring. The demon’s cruel, lidless eyes went wide, and he let out such a ghastly, howling shriek that the very stones of the palace trembled to their foundation. It was so horrible a sound that all the people of the kingdom who heard it covered their ears and cast themselves on the ground in fear. Oxen died of terror in the fields and birds fell from the sky, for it was like unto the cry of a soul newly plunged into the flames of hell.

But the power of God was within the ring, so that even the

demon was helpless. He fell to his knees and prostrated himself before the King.

‘Mercy, Master!’ cried the Jinni.

‘Name thyself, demon.’ commanded Solomon.

‘I am called Ornias, O Great King!’

‘Why hast thou done such mischief to my household? Speak truly!’

‘Hunger, Lord of the World! Hunger insatiable!’ And he

revealed himself as a vampire spirit, who with fangs harder than adamant pierces the gems of the earth to drink their light.

‘Why dost thou drink the light of earthly jewels?’ demanded

Assaf the Vizir, ‘It is a thing unheard of among the wise.’

But the Jinni was silent.

Speak the answer,’ said the King, ‘I command it.’

‘Thou knowest my answer, King of Wisdom,’ said the demon.

Then Solomon looked into his heart, for the forty-nine

gates of wisdom were open to him, as they had been to Moses. This derives from the belief that each word of the Torah has forty-nine meanings. And he discerned there the answer, and it amazed him, so that he looked on the creature before him with a new understanding and pity.

Know then the sorrow of the demon. For the gems

of the earth were born at the dawn of the world, created by the death of ancient forests buried beneath the weight of mountains. It was a time of upheaval when both Jinn and Angels were cast out and the world was broken. The light of the new sun was still in the green life of those forests as slowly they were transformed, crystallized

by the long years into the light that sparkles from the cut and polished jewels. And so Ornias the demon, denied the light of heaven, drinks the light of the first morning, feeding his sorrow and his loss.

And so, Solomon burned the seal into the neck of Ornias as a brand of his sovereignty, and the Jinni from that moment did his bidding, and was given the task of cutting stones for the building of the Temple.

And other of the Jinn who were causing mischief within the

realm were also commanded to come forth: Onoskelis, who had the shape and skin of a fair-hued woman; Asmodeus, who professed the Hebrew faith and was said to observe the Torah; Tephros, the demon of the Ashes, and after him a group of seven females spirits who declared themselves to be the thirty-six elements of the darkness; and Rabdos, a ravenous, hound-like spirit. All were branded with the seal of the ring.

Others there were also for another tale, but one more for

this: A demon having all the limbs of a man, but without a head. The demon said, ‘I am called Envy, for I delight in

devouring heads. But I hunger always, and desire YOUR HEAD NOW.’

The Master smiled. “Indeed, envy is the prison of the spirit,” he said.

- - - -

http://www.masterofthejinn.com/

Реших да направя проверка с търсачката на този блог. На думата "Бакалов" намерих 14 поста ли "есета" както претенциозно се изразява тук;

http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

На думата "Иисус" превъзходството бе минимално 20:14, по малко от 25%,

http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%98%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81

Но най интересно е когато пейстнах в гугъл ;

„космическия персонализъм”

http://www.google.com/search?hl=en&q=%E2%80%9E%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%E2%80%9D&start=0&sa=N

В тази статия бе дори вкаран накрая, следвайки някакъв мистичен спомен за времето на митологизирания легендарен реконструкционист.

И така мое ли да осведомите моята богоизбрана персона, това лие най насъщния проблем на вярата у нас? Бакалов и адвокатските номера на някакъв неудачник от периферията на адвокатските интриги. Чак се замислих дали и аз трябва да се занимавам с този блог.

Тук виждам че има потенциал, и не е зле "есеите" да се заемат с нещо по смисленно или по полезно, к'ва е тая работа с разни секти и адвокати! Аиде сетир с тия глупости че ни писна на всички.

-- - - - - - -

Интересна личност

Това е всичко което за сега мога да кажа за все още младия , току що назначен от Обама отговорник за религиозните въпроси. Освен че е черен, другото което може да се каже за него е че е на 25, Joshua DuBois се казва и за сега не съм прочел от него становище за това защо е решил да служи на; комунист, ислямист и враг на семейството и църквата. За сега първоначалното ми впечатление, което вероятно или почти сигурно ще се измени в неизвестна посока поради младата възраст на субекта е, че той е типичен пример на "камениста почва" от притчата за сеяча. Бил е силно запален да проповядва в малка цветнокожа църква, на 18 е водил евангелизаторска и социална дейност. След което идва бързо изсъхване и сега го виждаме на служба при мрачния господар. Все пак пак да повторя, този човек е бивш петдесятник и са възможни много завойчета в кариерата му. Никога не може човек да е сигурен с такива хора, но прогнозите ми не са обещаващи, давам около 10% шанс да се оправи чрез някое чудо, за сега се вижда здраво изсъхване и няколко бурена в добавка наоколо му.

http://www.boston.com/news/education/higher/articles/2008/07/10/obamas_man_of_faith/?page=1

http://newsbusters.org/blogs/ken-shepherd/2009/02/09/medias-pentecostal-double-standard-palin-vs-obamas-faith-based-initiat

Пеперудата която тропна с крак

Така се казва една от любимите повести на баща ми написана от Киплинг към самия му край на живота. В нея е отразена една от легендите на изтока за цар Соломон, при него Сюлейман ибн Дауд, което е Соломон син на Давид. За наличие на магически пръстен даден му от Михаил с който той можел да говори с животни. В СЗ наистина има един странен стих;

33Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите. (1Kgs 4:33)

Където Библейските преводи изкарват царя натуралист, но всъщност коректния превод е, че растенията и животните са били ползвани с мъдрост и те са „говорели“, всъщност не като при Толкин или КС Луис. Самите растения и животни са били ползвани както за познаване, така и за символи или дори като средство и източник на познание или „говорене“.

По долу реших да постна цял един текст от източен човек в които е обяснена накратко легендата за пръстена на Соломон дал му тази велика мъдрост и сила да владее и говори с животни и демони. Разбира се не съм съгласен с нея и най добрия начин да се критикува или да се изяви нейния лош смисъл е във „Властелина“. Като сравним текста с на легендата с книгата ще намерим много общи неща включително и със Силмарилиона.

Все пак по важно е какво иска да ни каже Иесус със споменаването на Соломон.

( σολομων )

Споменава се точно 10 пъти в НЗ, 7 в Евангелията и 3 в Деяния като навсякъде е за „соломоновия трем“. Ще започна от зад напред изясняването на думата Соломон;

Дн.7:47 е НЗ потвърждаване на соломоновата роля за строеж на Храма.

Дн.3:11 и 5:12 и Йн.10:23 е ( σολομωντος ), преведено като „соломоновия трем“, Думата за трем която се среща на 4 места трите от които са за „соломоновия“, сякаш само един трем е имало е ( στοα ) всъщност не е помещение а колона. Така че няма „соломонов трем“, а е соломонова колона или паметник или табела.

В Евангелията два пъти е в родословието на Матей и други два за мъдростта дадена на южната царица.

За това изследване е важен случая, в който Соломон е сравнен с „полската трева“, която е много по велика от него, не е облечена като него, а и е дадена позиция или някакво знание. А за учениците ще се даде или ще бъдат поставени още повече от нея. Тази странна градация има известен „андтиюдейски“ момент или изявяване на значението на Закона. Закона и Соломон са по малко от делото на Бога, от растенията, но Апостолите са много повече или им е дадено повече или са короновани повече както думата се сравнява с трънения венец.

Сега съм 100% убеден че имаше нещо като Соломонов печат, но нещо не мога да го намеря. Ще го потърся пак.

За десерт намерих и каква е връзката на Киплинг с герой от Властелина, Киплинг е един от малкото писатели кремиран, нещо което напомня за Денетор и по големият му син е убит, по младия оцелява. Денетор е образ на човека Киплинг, докато Радагаст кафявия е митологизиран образ на творчеството му.

Л

http://darvish.wordpress.com/2006/07/13/king-solomon-and-the-jinn/

And now listen, those that have ears, to a tale of Solomon the King. Yes, Solomon, the mightiest and wisest ruler of the earth that ever was or shall be. Wealthy beyond measure was Solomon, and with such wisdom as only Allah may bestow. And lo, he commanded the wind, and both men and Jinn, birds and animals. All were servants unto him. Yet he lost favor in the sight of God, for neither wealth nor power nor wisdom brought him enlightenment.

His true name was Jedidiah, the ‘friend of God’ but was

later made Shelomo, Solomon, the ‘King of Peace,’ because of the peace that prevailed during the greater part of his reign. And other names he had also: Ben, because he was the builder of the Temple; Jekeh because he was the ruler of the known world; and Ithiel, because God was with him.

It is written that at the time Solomon began the building of the Temple, Assaf, the Vizir of Solomon, complained that someone was stealing precious jewels from his rooms, and from other courtiers as well. Even the royal treasury was not immune. Now Assaf was also renowned for his wisdom and knew that no ordinary thief could have done these deeds. ‘Some evil spirit causes this mischief,’ he counseled the King.

Solomon then prayed fervently to God to deliver the wicked spirit into his hands for punishment. At once his prayer was answered. The archangel Michael appeared before the

King, and put into his hand the mightiest power that ever was or shall be in this world…a small, golden ring, inset with a seal of engraved stone.

And Michael said: ‘ Take this ring, O Solomon King, son of

David, the gift which the Lord God hath sent unto thee. Wear this ring, and all the demons of the earth, both male and female, thou wilt command.’

Now, many medieval sources claim that the pentalpha, or

pentacle, the ancient sign of sorcery, was engraved on the ring, because Solomon was said to have been a master of the magic arts. But the pentacle is older than Solomon,

first seen on pottery from Ur of the Chaldees, in ancient Babylon.

Other sources describe the ring as made of pure gold, set

with a single shamir stone; a diamond perhaps, or the same heavenly green shamir stone said to have been part of the Temple. The stone was cut and set in the form of an eight-rayed star. On it was engraved the hexagon seal, and within that the four letters of the ineffable name of God.

No stone was ever so renowned as the stone in the ring of Solomon. For with it the whole earth came under his sway. Only death was beyond his power to control. Yes, death is beyond all power, save the One. There is no remedy for death other than to look it constantly in the face. We who are born will die; we must submit. Even he who held the world under the seal of his ring is now only a mineral in the earth.

Armed with the ring, Solomon commanded the guilty spirit

to appear. He wore the ring on the mid-finger of the right hand, and pointed it at the foot of his high throne,

saying, ‘By the power of the seal of the one God, I command thee, troublesome spirit, to come forth.’

A roaring column of flame instantly appeared, reaching

nearly to the high ceiling of the throne room many cubits above, and just as quickly was gone. Whether the flame itself took shape, or merely preceded him, could not be seen, but where the flame had been, the demon stood, caught in his mischief; for he still clutched in his hands a great many jewels just stolen from the royal vaults.

So great was his surprise that he dropped the gems, which scattered like pebbles on the marble floor, and his red eyes darted back and forth like twin flames in that broad,

swarthy face. And wide wonder came into those terrible eyes that some power existed among mortal men that was greater than his will.

Twice the height of the King he was and more, greater even than Goliath that David slew, the King’s father. And of so dark and menacing a countenance was the demon that even Assaf the wise drew back in horror. Only Solomon stood firm, and a light shone before him.

Then the demon saw the face of the King, whose arm pointed toward him, and beheld the seal of the ring. The demon’s cruel, lidless eyes went wide, and he let out such a ghastly, howling shriek that the very stones of the palace trembled to their foundation. It was so horrible a sound that all the people of the kingdom who heard it covered their ears and cast themselves on the ground in fear. Oxen died of terror in the fields and birds fell from the sky, for it was like unto the cry of a soul newly plunged into the flames of hell.

But the power of God was within the ring, so that even the

demon was helpless. He fell to his knees and prostrated himself before the King.

‘Mercy, Master!’ cried the Jinni.

‘Name thyself, demon.’ commanded Solomon.

‘I am called Ornias, O Great King!’

‘Why hast thou done such mischief to my household? Speak truly!’

‘Hunger, Lord of the World! Hunger insatiable!’ And he

revealed himself as a vampire spirit, who with fangs harder than adamant pierces the gems of the earth to drink their light.

‘Why dost thou drink the light of earthly jewels?’ demanded

Assaf the Vizir, ‘It is a thing unheard of among the wise.’

But the Jinni was silent.

Speak the answer,’ said the King, ‘I command it.’

‘Thou knowest my answer, King of Wisdom,’ said the demon.

Then Solomon looked into his heart, for the forty-nine

gates of wisdom were open to him, as they had been to Moses. This derives from the belief that each word of the Torah has forty-nine meanings. And he discerned there the answer, and it amazed him, so that he looked on the creature before him with a new understanding and pity.

Know then the sorrow of the demon. For the gems

of the earth were born at the dawn of the world, created by the death of ancient forests buried beneath the weight of mountains. It was a time of upheaval when both Jinn and Angels were cast out and the world was broken. The light of the new sun was still in the green life of those forests as slowly they were transformed, crystallized

by the long years into the light that sparkles from the cut and polished jewels. And so Ornias the demon, denied the light of heaven, drinks the light of the first morning, feeding his sorrow and his loss.

And so, Solomon burned the seal into the neck of Ornias as a brand of his sovereignty, and the Jinni from that moment did his bidding, and was given the task of cutting stones for the building of the Temple.

And other of the Jinn who were causing mischief within the

realm were also commanded to come forth: Onoskelis, who had the shape and skin of a fair-hued woman; Asmodeus, who professed the Hebrew faith and was said to observe the Torah; Tephros, the demon of the Ashes, and after him a group of seven females spirits who declared themselves to be the thirty-six elements of the darkness; and Rabdos, a ravenous, hound-like spirit. All were branded with the seal of the ring.

Others there were also for another tale, but one more for

this: A demon having all the limbs of a man, but without a head. The demon said, ‘I am called Envy, for I delight in

devouring heads. But I hunger always, and desire YOUR HEAD NOW.’

The Master smiled. “Indeed, envy is the prison of the spirit,” he said.

- - - -

http://www.masterofthejinn.com/

Реших да направя проверка с търсачката на този блог. На думата "Бакалов" намерих 14 поста ли "есета" както претенциозно се изразява тук;

http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

На думата "Иисус" превъзходството бе минимално 20:14, по малко от 25%,

http://portos-14all.blogspot.com/search?q=%D0%98%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81

Но най интересно е когато пейстнах в гугъл ;

„космическия персонализъм”

http://www.google.com/search?hl=en&q=%E2%80%9E%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%E2%80%9D&start=0&sa=N

В тази статия бе дори вкаран накрая, следвайки някакъв мистичен спомен за времето на митологизирания легендарен реконструкционист.

И така мое ли да осведомите моята богоизбрана персона, това лие най насъщния проблем на вярата у нас? Бакалов и адвокатските номера на някакъв неудачник от периферията на адвокатските интриги. Чак се замислих дали и аз трябва да се занимавам с този блог.

Тук виждам че има потенциал, и не е зле "есеите" да се заемат с нещо по смисленно или по полезно, к'ва е тая работа с разни секти и адвокати! Аиде сетир с тия глупости че ни писна на всички.

-- - - - - - -

Интересна личност

Това е всичко което за сега мога да кажа за все още младия , току що назначен от Обама отговорник за религиозните въпроси. Освен че е черен, другото което може да се каже за него е че е на 25, Joshua DuBois се казва и за сега не съм прочел от него становище за това защо е решил да служи на; комунист, ислямист и враг на семейството и църквата. За сега първоначалното ми впечатление, което вероятно или почти сигурно ще се измени в неизвестна посока поради младата възраст на субекта е, че той е типичен пример на "камениста почва" от притчата за сеяча. Бил е силно запален да проповядва в малка цветнокожа църква, на 18 е водил евангелизаторска и социална дейност. След което идва бързо изсъхване и сега го виждаме на служба при мрачния господар. Все пак пак да повторя, този човек е бивш петдесятник и са възможни много завойчета в кариерата му. Никога не може човек да е сигурен с такива хора, но прогнозите ми не са обещаващи, давам около 10% шанс да се оправи чрез някое чудо, за сега се вижда здраво изсъхване и няколко бурена в добавка наоколо му.

http://www.boston.com/news/education/higher/articles/2008/07/10/obamas_man_of_faith/?page=1

http://newsbusters.org/blogs/ken-shepherd/2009/02/09/medias-pentecostal-double-standard-palin-vs-obamas-faith-based-initiat