Анализ на велика българска песен

13 март 2009, 11:42 Публикувано в BgLOG | 2 коментара , 281 прочита
Етикети: поезия
Когато слушам гласа на този човек и му се вгледам в лириката, намиран нещо типично българско и истинско нашенско. Обекта на страсти и копнежи е деперсонализиран, но поне разбираме, че става на въпрос за същество от женски пол, явно за българския образ на съществувание, хомоизявата е все още е била негероична.

Възпява се нещо не в женското същество, а собствените страсти имащи лъх на алкохолни пари и силни съмнения за психични проблеми и социална неадекватност. Гласът е емоционално натоварен, но и със звучене на спиртно пристрастяване от около 14 годишен. Безличностния обект на възхвала спокойно може да се замени с бутилка, както виждаме той не е в състояние да се придвижва сам, него го взимат или донасят според поръчката. Мислите и настроението, като цяло са драматични, но и нехуманни, песента не изразява човешкото чувство, а типично българското светоусещане концентрирано около спиртопоемането истинския вдъхновител на лириката и музиката на този динозавър на българския рок.

Дори още първия ред на песента ни хвърля в една плоскост на разсъждения и страсти лишени от хуманно и биологично присъствие, но определено вдъхновени от химически течности със висок коефициент на летливост.


ВЯРВАМ В ТЕБЕ
Вярвам в тебе не защото си ти
не защото обичам твойте сини очи;
а защото не искам да повярвам, че друг
някак все ще успее да те вземе оттук.
Не, не, не искам да повярвам, че друг
някак все ще успее да те вземе оттук.
*
Мисля за тебе сякаш ти си до мен.
Сякаш мъничка болка трепна в мен.
Сякаш искам да плача като малко дете,
но сълзи не потичат от очите въобще (2)
Само теб обичам само теб
мое мило момиче
и преди да те видя и преди
само теб обичах, само теб.
*


http://vbox7.com/play:455b9a70

http://www.youtube.com/watch?v=e7l1H1WHcoo


Следващата лирика просто показва какъв лузър е нашенския пишман рокаджия. Ако се беше ориентирал както всички останали наши изпълнители в преклонение на партийни повели и здраво държане на плагиатството успеха му щеше да е по дълъг от този на пуканките

Киора - Твърда симфония

1. За последен път ти докосвам аз косите,
сякаш цял живот съм предчувствал този миг.
И всичко нежно, непростимо пропилях,
превърнах в болка твоя детски смях.

2. Заглъхват последните думи,
смъртта те изсмуква със злоба.
Прегърнал съм твоята сянка,
не зная, не искам, не мога!

3. Отнесе душата ти нежна,
вечността във свойта утроба,
оставам изтръпнал безмълвен
B скръбта си жестока отрова.

Припев: Може би това е само сън
ужасяващо реален?
Но защо тогава сме навън
и студа е тъй безкраен?

Не вярвам на щурците аз,
че всичко през ноща,
прекъсва се замира чак до сутринта,
и-е-е до сутринта!