Затворник



Черна нощ.
Къщи и дворове мрак поглъща
въздуха
във черна пелена превръща,
а луната свети горе бледна
като призрак над затвора дебне
и в килията
нахалн
o пръсти пъхва,
а затворникът тежко въздъхва.

Свойта участ- той презира!
За една жена сърце умира
да целува, да прегръща
да са в дух и тяло едно и също
миг любов е повече от вечността
за миг любов, продал е своята душа
и заменил живота със смъртта...

Затворникът загледа късчето небе
през решетката видно поне...
и заплака,
че присъдата тежка го чака
всичко в живота си има цена
и той ще я плати- утре сутринта.