Затворник
Черна нощ.
Къщи и дворове мрак поглъща
въздуха във черна пелена превръща,
а луната свети горе бледна
като призрак над затвора дебне
и в килиятанахалнo пръсти пъхва,
а затворникът тежко въздъхва.
Свойта участ- той презира!
За една жена сърце умира
да целува, да прегръща
да са в дух и тяло едно и също
миг любов е повече от вечността
за миг любов, продал е своята душа
и заменил живота със смъртта...
Затворникът загледа късчето небе
през решетката видно поне...
и заплака,
че присъдата тежка го чака
всичко в живота си има цена
и той ще я плати- утре сутринта.
и заменил живота със смъртта ..."
" ... всичко в живота си има цена
и той ще я плати - утре сутринта"
Жестоко, както винаги ... навява ми онези сънища за рицарство, но истинско, а не по-детски олекотено ... и много реално, защото "... миг любов е повече от вечността ... ". Медовинке, ще ме засрамиш и ще се зачудя дали да публикувам още стихове ...
Иначе, да доста е dark това последното- реших да влизам в крачка с вас
поздрави