Последна изповед

15 март 2006, 09:00 Публикувано в BgLOG | 5 коментара , 623 прочита
Категории: Поезия, Любов
 
Свети стая във нощта...
вън студено е и пусто
тя остава пак сама,
тихо стича се сълза
под ресниците и гъсти,
а е вече негова жена.

Утре вечер- нова среща
думи две...и във леглото
ни прегръдка след това
ни целувка по челото
тя остава пак сама
тихо плаче,... докога?

Свети стая във нощта...
Той си идва твърде късно
чака го едно писмо,
вън студено е и пусто
и кръвта изстива също
под ресниците и гъсти
тя остава пак сама
този път... той също.

2004.Септември