Изгубих своята вяра и почнах да бродя...

Бродейки през долината на смъртта,
сякаш гледах всичко от брега.
Нямах право да говоря - все мълчах
и тогава смисъла прозрях.
Че Ад и Рай в едно се сливат
и в кръвта ми да преливат.
Борят се добро и зло
да бъде от тях само едно.
Едно да управлява сетивата
и душата.
Едното иска да обича ,
а другото да наранява.
Опитах да ги боря... но те преборват мен.
Ту едното надделява и си мисли,че ме побеждава
и тогава второто ме защитава.
Нямаше спасение за мен...
Освен едно:
Да живея за мига пък било какво било...