Няма да видиш сълзите ми,
онези горещите.
Няма да вкусиш тяхната сол
попиваща по устните...

Дете съм аз за теб ,така ли?
Детето огъня във теб
така ще го запали
че всичко вътре в тебе ще гори!?
Признай пред себе си дори,
търсиш моя поглед ти!
Играта аз до край ще изиграя
за да ти призная,
че до сега не съм изпитвала това
което ти ме караш да търпя!
Всеки ден е болка ,
без докосването нежно на твоята ръка!
Всеки час прекаран на разстояние от теб
събужда звяра вътре в мен!
Всеки миг е век

И ръцете продължават да тъгуват
търсейки отново твойта топлина.
                        Търсейки дълбоко във пръстта
всяка песачинка те пресяват.
                    И опитват се да те намерят там
където никога не си била и няма да те има.
                  Търсещи топлината на света за двама
живеещи във постоянна драма....

Жадувам за думите
искам да чуя аз тях.
И дори последни да са между нас
аз искам да зная тях....

Позволи ми мъката ти аз да сбирам
и от нея аз да пия.
За да те забрави тя и мен да навестява
по-често радост във очите ,не мъката на дните...