Небесно синьо

Някъде сред безкрайната синева, спомняш ли си за онази приказка, която аз и ти започнахме? Разказвахме приказка след приказка, в самата ни приказка - без начало, без край, само най-интересните моменти спиращи дъха и даващи страст. Вървяхме по непознати улици, за да опознаем пътищата към сърцата си. Пиехме с пълни шепи информацията пускана на колети. Разопаковахме подаръците давани от Любовта, изхвърляхме цветната хартия, за да остане голата истина. Онази, която понякога боли, но за това аз имам теб и ти имаш ме мен. Осъзнах, че обичам да споделям тъгата и нервността си с теб. Не за да ме съжалиш, не за да ме упрекнеш, не за да повдигнеш духа ми, не за да ме усмихнеш – просто искам да споделям всичко с теб. Всяка една секунда, всеки един миг от дългите тъмни часове.

Почти неусетно се влюбих в теб! Почти без да имам време за реплика, без да имам желание да репликирам и да се противопоставя на чувствата си. Уморените ми очи нашепваха за желание, което ти открехна. Няма да се боря срещу любовта ти, защото не искам от нея да се лиша. За нищо на света не съм способна да се лиша от присъствието ти!

Стоя на пиедестала и забавлявам толкова много народ, когато искам да забавлявам само теб моя любов. Сред слепите погледи само теб търся, за да открия в усмивката ти своята съдба. Мой свят, единствено за мен споделен. Разкриваш светове, отвъд онова познато за мен небе. Вярвам, че искам да мога и мога да искам само теб. Нежно подаваш ръката си и галиш лицето ми. Без да искаш обичаш малкото ми сърце. Без да се давя обичам спасителните ти, протегнати към мен ръце.

Мой свят – огън и вода давят и изгарят плътта. Гениалността на съзнанието ако можеше да измисли свят от любов осветлен, може би твоят най-ярко щеше да свети в моята тъмнина. Всяко нещо има добра и лоша страна – ти си доброто, а аз понякога тъмнина. Обичам твоята светлина и като опитен войн на царицата тъмнина, аз се пазя от яркостта. Но отдавна свалих щита си от теб. Може би още не беше време, но ти погледна зад него… какво разбра за мен тогава, спря ли да ме обичаш или точно тогава родих в теб мислите и емоцията? Обичаш ли ме, както аз обичам теб, във всеки един момент, с всяко едно дихание. Усещам миризмата ти, която ме преследва… искам да си домен, точно сега… точно тук…