аз

28 септември 2006, 15:50 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 447 прочита
Вървят си пак хората, в деня си унесени
И някак спокойни изглеждат и весели
Усмивки случайни, погледи вплетени,
срещи случайни и някак неведоми...
Вървят си пак хората, но сякаш в очите им
проблясва тъга по откритата истина,
че животът - голямата, вечна игра
е само огромна, красива, прекрасна ЛЪЖА!
Лъжа във мечтите за светлото бъдеще!
Лъжа във човешкото, грозно съдилище!
Лъжа, че след сладкия, чудничък сън
ги чака не щастие, а болка навън!
И хората пак си вървят със усмивки,
някак унесени, горди, щастливи,
че все пак успяват, напук на живота,
да изглеждат все весели, дори без охота.