аз
Вървят си пак хората, в деня си унесени
И някак спокойни изглеждат и весели
Усмивки случайни, погледи вплетени,
срещи случайни и някак неведоми...
Вървят си пак хората, но сякаш в очите им
проблясва тъга по откритата истина,
че животът - голямата, вечна игра
е само огромна, красива, прекрасна ЛЪЖА!
Лъжа във мечтите за светлото бъдеще!
Лъжа във човешкото, грозно съдилище!
Лъжа, че след сладкия, чудничък сън
ги чака не щастие, а болка навън!
И хората пак си вървят със усмивки,
някак унесени, горди, щастливи,
че все пак успяват, напук на живота,
да изглеждат все весели, дори без охота.
И някак спокойни изглеждат и весели
Усмивки случайни, погледи вплетени,
срещи случайни и някак неведоми...
Вървят си пак хората, но сякаш в очите им
проблясва тъга по откритата истина,
че животът - голямата, вечна игра
е само огромна, красива, прекрасна ЛЪЖА!
Лъжа във мечтите за светлото бъдеще!
Лъжа във човешкото, грозно съдилище!
Лъжа, че след сладкия, чудничък сън
ги чака не щастие, а болка навън!
И хората пак си вървят със усмивки,
някак унесени, горди, щастливи,
че все пак успяват, напук на живота,
да изглеждат все весели, дори без охота.
Чудесен стих!
Много се радвам да прочета нещо твое и тук!
А сайтът ви наистина е прекрасен! (www.hulite.net)
Поздрави!