Слонът на неравенствата, който никой не забелязва

Отново прекрасен анализ за бедността и нервенството в образовението в България и липсата на разбиране или интерес към проблема от кандидатиращите се партии.
- Тази година ходя в колежа "Виктор Юго".
- Аз пък в кожа "Клетниците".


България е страна с висок стандарт на живот – в която няма остри социални неравенства, и проблеми поради дълбока бедност на части от населението. Всичко ще се разреши с повече патриотизъм, дигитализация на управлението, зелен водород, построяване на детска болница, увеличаване на учителските заплати и орязване на социалните помощи. Така могат да бъдат резюмирани програмите на седемте водещи партии (според проучванията на предварителните електорални нагласи). Да, може да се каже, че за първи път от десетилетия имаме едва ли не национален консенсус за необходимите публични политики – защото именно това се обещава във всички предизборни програми. Разликите между отделните програми са в дребни детайли, а същевременно никой не забелязва слона, пардон – социалните неравенства – в стаята.  И понеже, колегите социолози говорят за модели 4+3, 5+2 или 6+1, аз ще Ви посоча седем случая на остри социални неравенства, които нито една от тези партии не адресира по адекватен начин.

 

                            Образователна сегрегация

В България, след 1989 г. постепенно се разви „Образование на три скорости“. От една страна имаме псевдо „елитни“ учиища, в които се влиза с една или две години частни уроци и от които се излиза с частни уроци, за да се влезе в университета. От друга страна има „обикновени“, т.е. „квартални“ училища, в които нивото след 7-ми клас рязко спада, защото „елитните“ училища обират децата, които имат най-голяма подкрепа в семейната среда (забележете, не казвам „най-умните“, нито „най-добрите“ деца, защото няма да е вярно!). И накрая имаме училища с концентрация на деца от бедни семейства. Да, именно от бедни семейства. Поради непознаване на културата на бедността и поради невежеството към етническите малцинствени култури, по инерция сме свикнали да ги наричаме „цигански“ училища, но не. В тях учат деца от най-различен етнически произход, с най-различен майчин език, говорим у дома им – български, турски, ромски, румънски. Общото е, че родителите на тези деца са с основно или по-ниско образование, че имат нископлатена работа или са безработни и не могат да си позволят частни уроци; не могат да допринесат с допълнителни „дарения“ за училищните настоятелства (които, извинете, ама са превърнати в норма във всяко „квартално“ училище и биват взети още на първата родителска среща всяка учебна година); нито могат да си позволят да облекат децата си с „маркови“ дрехи и да им дадат достатъчно пари за закуска.

Нито една програма не адресира проблемите с образователната сегрегация. Макар, че именно тя е в основата на ниските резултати в изследването PISA. Защо ли? Защото входът за „елитните“ училища не е критическо самостоятелно мислене, а е зубрене на „правилните фрази“: „Вазов е патриарх на литературата“, „Ботев е поет-революционер“, „Кирил и Методий са създали българската азбука“. Ако не разбирате какъв е проблемът с тези шаблони, значи самите вие сте загубили способността си да мислите критически. Зубренето за елитните училища обаче е утвърдена норма на преподаване и от там пропада цялата ни система.

Всички програми говорят за „дигитализация“ и „дигитални умения“. Това е чудесно. Но нека първо да постигнем приобщаващо образование. Да заличим разликите в отношението към учениците от различен социален и културен произход. Да спрем да отписваме децата си от даден клас, ако в него се запишат две или три ромски деца. Едва тогава дигитализацията ще постигне желания ефект, защото в противен случай ще имате един „дигитален елит“ и 90% деца, обречени на лоша житейска траектория, поради усилването на социалните неравенства от образователната система.

Впрочем, програмата на ГЕРБ се опитва дискретно да спомене проблема, като казва: „Стартираме широкообхватни проекти и дейности за работа с родители с ниско образование за промяна на нагласите им към образованието на децата…“ – а аз чувам „Дрън-дрън намерили сме нов начин да усвояваме пари“, защото тези родители нямат проблем с нагласите си към образованието, а имат проблем с липсата си на културен и финансов капацитет, за да осигурят подкрепа на децата си.

ГЕРБ обещава да продължи и политиката за увеличаване на броя на образователните медиатори и социалните работници в училищата и детските градини– това е добре, доколкото е нещо нужно в момента, докато се изгради доверие в сегрегираните общности. Но това не трябва да се превръща в трайна публична политика, защото ще задълбочи сегрегацията, т.е. ще лиши домакинствата от самостоятелен пряк досег със системата, ще породи нова форма на социална зависимост. Вместо „ромски медиатори“, насърчавайте обучението на „ромски педагози“ – ефектът ще е в пъти по-добър!

Всъщност, не съм прав. Програмата на „Има такъв народ“ (ИТН) маркира в едно изречение намерението си за „ограничаване на стигмите „елитни“ и „неелитни“ училища“. Но програмата показва липса на експертиза, защото обвързва етикетите с „брой ученици“ и „бюджет“, а това съвсем не е така. Има огромни училища като брой ученици, с много голям бюджет – но въпреки това са сегрегирани и с висока концентрация на родители с основно и по-ниско образование.

Демократична България (ДБ) също маркира проблема като казва, че се наблюдава „огромно изоставане вътре в страната на учениците от по-бедни спрямо тези от по-богати семейства“. Така де. Ама какво от това? Какво ще направите? И какво означава „вътре в страната“, при положение, че в западна София (например от линията бул. Овча купел-бул. Константин Величков-бул. Габрово на запад) резултатите от НВО по математика през последните 3 години са плачевни във всички училища, т.е ние фактически вече имаме районизация на бедността и сегрегацията, която е обхванала една трета от София.

Не чух никой кандидат в 25 МИР да говори за това. Но как да ви го обясня по-просто, то Френската, Немската, Испанската, Първа английска и СМГ не попадат там, така че – пука ли му на някого? Сигурно не, защото останалите партии пък съвсем мълчат по въпроса.

 

               Отпадане от училище поради детската бедност

„Безплатни ясли и детски градини“ – едно прекрасно обещание от ГЕРБ, БСП, ВМРО и Изправи се! Мутри вън (ИСМВ). „Безплатни учебници и помагала за всички деца“ – също толкова прекрасно обещание от БСП, ВМРО и ИСМВ. Не, не съм саркастичен, жалко е, че Дeмократична България, Има такъв народ и ДПС не са осъзнали нуждата от консенсус за това. Действително, това е изключително важна мярка, като първична превенция на неравенствата, породени от бедност. Защото не нагласите на родителите, а именно бедността е водещият фактор за отпадане от училище.

Но бедността е зависима и от допълнителните разходи – следобедните занимални, нуждата децата да се хранят в училище, нуждата от спортна екипировка и чист комплект дрехи всеки ден, средства за транспорт до училище. Много родители заминават като сезонни работници в чужбина, за да могат да осигурят това на децата си. Много от тях взимат със себе си и децата. На практика 2/3 от децата, които отпадат от образователната система, заминават с родителите си в чужбина.

И тук е една от напразните хвалби в програмата на ГЕРБ: „…успяхме да върнем хиляди необхванати деца в клас и намалихме значително отпадането им от образователната система. Ами… Не! За последните шест учебни години има средно по 21 000 отпадащи деца годишно, а lие успяхте да върнете… сега щи ви кажа. За учебната 2019/2020 г. на терен изилизат 1280 екипа с общо 15 862 представители на различни институции, а в образователната система са върнати 6500, от около търсени 150 000 деца. Съжалявам! Но „МеханизмЪТ“ за обхват към момента е пълен провал.

Всички програми обещават увеличаване на учителските заплати и завръщането на престижа на професията. Но нито една програма не поставя в центъра на проблема детето и детската бедност. А именно детската бедност е ключова за отпадането. Хей, Европа ни натиска да реализираме инициативата „Гаранция за детето“, а я няма в нито една програма. Помислете над това!

 

         Електронната бедност на домакинствата в България

Дигитализация. Дигитализация. Дигитализация. На публичния сектор. На частния сектор. На образованието. На здравеопазването. На социалните услуги… Ама баба на село диджит не яде. Ясно е, има европейско финансиране. Ще тръгнат потоци пари и за тази дейност и всички партии го обещават, че да могат после да кажат, че е било тяхна инициатива. Да, но не! Това е обща европейска политика! Но в България не може да се реализира просто така, защото тук има ме дълбока електронна бедност в една трета от домакинствата и електронна неграмотност в половината домакинства. Какво означава това ли? Означава, че не трябва да вярвате на данните на НСИ за достъпа на домакинствата до широколентов интернет. Да, той се основава на хвалбите на кабелните оператори и телекомуникационните компании, които продават „интернет“ заедно с пакета телевизионни програми или към предплатената карта. Но фактическият ежедневен достъп до интернет и дигитални устройства имат не повече от 2/3 от домакинствата в страната. Не знам дали осъзнавате, на какво ще обречете останалата една трета, ако наистина „затворите гишетата“.

Единствената програма, която показва, че осъзнава този негативен феномен е тази на ИСМВ. Тя изхожда от разбирането, че е необходимо „Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава“, след което обещава „Създаване на Национална програма „Лаптоп за всяко дете“ с подсигуряване на лаптоп, интернет и компютърна периферия за всички ученици и учители“. Това е чудесно. И действително така ще преодолеем дигиталната бедност в домакинствата, където има ученици. Но какво правим в домакинствата със самотно живеещи стари хора, без дигитални умения? А с бедните домакинства без деца, които – за да имат достъп до социани услуги, трява да инвестират в дигитални устройства… Парагарф 22 ще се окаже тази дигитализация, така щедро обещавана от всички.

 

    Значителен дял на неактивни и продължително безработни лица

Програмата на ГЕРБ съдържа общи приказки като обещание за Разработване на нови алгоритми за идентифициране и картографиране на неактивните лица с акцент към тези, които нито учат, нито работят. Глупости! Бюрата по труда са абсолютно наясно с проблема и идентификацията на лицата. Има няколко ключови фактора: отдалеченост на населеното място от центрове на икономиката, ниско образование на лицето, възраст над 55 г., инвалидност или хронично заболяване, майчин език различен от български и… дискриминация! Да, в България има и скрита, и явна, има дори институционална дискриминация към част от лицата на пазара на труда. По тази причина социалните помощи за беработица са в такъв размер, че никой не кандидатства за тях. По тази причина мерките за временна заетост винаги завършват с работа в комуналните услуги. Какво? Не ви харесва това, което пиша? Ами дайте си сметка тогава как се чувства един млад човек, когото по телефона сте приели и поканили на интервю за работа, но после отхвърляте с аргумента „вече намерихме човек“, защото на живо сте видели по-тъмния цвят на кожата му или сте разбрали от личната му карта, че живее в сегрегиран кваратал с концентрация на бедност (да, да, знам, вие му казвате „циганска махала“).

Трябва да призная, че програмата на Демократична България в това отношение е привидно най-лява и се опитва да обещае, че „за хората, които са дългосрочно безработни и които нямат шанс в свободната икономика, ще въведем публично субсидиран, социален пазар на труда“. Но аргументът след това е безобразен…“Така ще отговорим на недостига на кадри в социалния сектор…“. Не, пичове, социалният сектор има нужда от високквалифицирана ръка, по-квалифицирана от икономистите и юристите във вашите листи (защото трябва да имаш изключителни морални и социални умения, за да бъдеш социален работник в кризисен център или в център за обществена подкрепа, например). За съжаление, съвкупността от продължително безработните не може бързо да излъчи такива специалисти – нужни са поне четири години университетско образование.

Всъщност, програмата на ДБ съдържа истинска химера: „Ще насърчаваме активно специализацията на България в сектора на „сребърната икономика“, като целта е да превърнем страната ни в желана и предпочитана дестинация за изживяване на старините за възрастни хора от целия свят“. В застаряващата ни страна, ще ни застарите още повече, макар че страната ни брутално изостава в медицински специализации като „Геронтология“, макар че няма достатъчно социални работници, които са специалисти по „Остаряване и социални грижи за възрастни хора“ и макар че климатът ни не е средиземноморски, а си имаме хубави четири сезона, в които зимата винаги изненадва кмета на София.

ГЕРБ също са си харесали термина „Сребърна икономика“, но тя е разбирана по-скоро като насърчаване на наемането на лица над 55 г., т.е. към преодоляване на дискриминацията към възрастните хора на пазара на труда (казах Ви, по-горе, че другото в програмата им е ала-бала, но те си го знаят).

В това отношение ВМРО имат налудничава фикс идея от няколко години и липсата им на експертиза явно не им позволява да го разберат, колкото и да им го обяснавате. Те обещават „предоставяне за ползване на земеделска земя за осигуряване на собствена прехрана от трайно безработни лица“. Не става така. На първо място, основната част от продължително безработните живеят в градовете, т.нар. „балконски деца“, които не знаят от кой край се държи мотиката. Те нямат знания, умения и нагласа да се прехранват със земеделие, а това не е като да си боднеш два домата в саксия, за да се снимаш с тях за Инстаграм. Трябва образование и знание. Трябва механизация и складови площи. Трябва кредитиране и субсидии. Не ме разбирайте погрешно, не е лоша идеята. Но не е за всеки. Не може да се рекламира като масова публична политика и да се обвиняват онези, които не искат да се възползват от нея.

 

        Трудова експлоатация на население в малките градове и селата

България е шампион на трудовата експоатация в Европа (за справка – вижте бюлетина на Евростат от вчера): най-малка ставка на час, ненормиран работен ден в земеделието, строителството, леката промишленост… не вярвате ли? Отидете и питайте шивачките, които ходят на работа с памперс. Или миньорите с двойни смени. Не знаете, че има такива? Ами не ставате за политици тогава, защо не познавате социалната реалност и не можете да разрешите проблемите на хората.

НИТО ЕДНА ПРОГРАМА не адресира този проблем. НИКОЙ не смята да се бори с експлоатацията, с плащанията на ръка, с наказанията за неизпълнение на непосилната дневна норма. Ама хората заминавали в чужбина… Ами – ще заминават. Пазарът на труда в много сектори е абсолютно нечовешки и потъпква правата и достойнството на наемния труд.

 

                        Липса на достъп до здравеопазване

Всички програми обещават „електронно здравеопазване“ или „дигитализация на здравеопазването“. Всички обещават насърчаване на оставането на медицинските кадри в България. Повишаване на заплащането. Модернизация на апаратурата. Детска болница.

Никой обаче не адресира системния проблем в здравеопазването, възникнал с правителството на Иван Костов и приемането на Закона за здравното осигуряване през 1998 г. Именно тогава задължителната здравноосигурителна система замени универсалното здравно покритие. Въпреки афишириния равен достъп, на практика е изключително лесно човек да отпадне от системата за здравно осигуряване. Ако в продължение на три месеца не се заплащат здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца, тогава лицето се счита за неосигурено (въпреки че са платени 33 месечни вноски!). Това правило силно засяга някои самонаети лица; работещите в чужбина; всички неактивни и трайно безработни лица; както и някои заети лица, които не знаят за счетоводните злоупотреби на своя „сив“ работодател (и съоответно неплащани осигурителни вноски). След като в две поредни години НЗОК отчита съответно 1,39 милиона и 1,38 милиона души неосигурени (за 2016 и 2017 г.), което е приблизително 19,5% от цялото население на страната, Министерство на здравеопзването започва да съобщава тези данни през стойностите на НАП. Въпреки това, в края на 2020 г.,  министър Ананиев фактически признава, че през 2019 г.неосигурените са  678,7 хил. лица, а през 2020 г. – като следствие от Ковид-безработицата, се очаква увеличение с 15%, т.е. над 780,5 хил. души. Ще кажете: Е, как така никой не говори за това? Ами така – никой. Защото всички си представят, че здравнонеосигурените са само някакви маргинализирани роми. Но, не! Не са. Ромите са едва около 20% от здравнонеосигурените. Останалите 80% са прецакани, заради етническите предразъдъци, с които се обграждаме ежедневно.

           Апорофобия и език на омразата към уязвимите групи

И така, на последно място, но не и по значение идва омразата към бедните (апорофобията). В България, през последните десетина години, допуснахме една голяма глупост: етнизирахме бедността. Казано иначе, свикнахме, всички проблеми, които произтичат от културата на бедността: отпадане от образователната система, зависимост от социални помощи, юношеска раждаемост и т.н. – да ги обясняваме с „етнически характеристики“. Намерили големия враг обаче, не успяваме да разрешим проблема, защото търсим „генетични“, а не социални причини.

Така не само системата на здравеопазването, не само системата на образованието, но и системата на социално подпомагане са слаби и неефиктивни, заради предразсъдъците ни към една етническа група и де факто се въртим в порочен кръг, от който няма измъкване.

Типичен пример за предложения, свързани с предразсъдъци са новите схеми за насърчаване на раждемостта: Изплащане на еднократни помощи за раждане на първо дете в размер на 2 000 лв., на второ дете – 3 000 лева, на трето дете – 4 000 лв., за раждането на всяко следващо дете – по 300 лв. – казва програмата на ИСМВ, „500-1000-1500-200“ – контрира БСП. Ама защо толкова рязко спадат за четвърто дете, ще попитате вие? – защото всички си представят, че ромите живеят от “социален паразитизъм“ (макар че само в програмата на ВМРО се среща толкова открит расизъм). ИТН също е в този тон с Подкрепа за семействата на пълнолетни родители с активни осигурителни вноски за 8-часов работен ден за първо, второ и трето дете. А нима непълнолетните майки нямат нужда от специална защита? А нима работещите на половин ден майки нямат нужда от подкрепа, защото са избрали да гледат децата си?

Чакайте, чакайте. Нищо не сте видели. Бедните да не раждат деца! – това е скритото послание на Демократична България, защото те отхвърлят подпомагането, а наблягат на данъчни отстъпки, което е обяснено така: Механизмът на финансиране чрез данъчни отстъпки, вместо директно от държавния бюджет, е важен инструмент за насърчаване на заетостта, както и избягване на практиката родители да живеят от детските помощи…. Данъчното облекчение се предоставя на семейство, самотен родител или осиновител/и и се ползва до размера на годишния данък върху доходите. Ако този размер е достатъчно голям, то в семейството ще остават по 200 лв. месечно за всяко второ и последващо дете. Ами ако не е достатъчно голям, бе, умници?  Четох онзи ден едно нелепо внушение, че който искал да гласува „за децата“, това бил неговият избор. За кои деца, онези бутиковите с достатъчно големите доходи ли?

Е, разбира се, Демократична България са цвете, в сравнение с ВМРО. Ако искате примери за стигматизация, расизъм, вторична виктимизация, приканване към стерилизация на етническите малцинства… Борба с престъпността, семейно планиране, гражданско общество – всичко това е сложено под шапката „Етноси“ в програмата на ВМРО. Всъщност, в програмата има някои не лоши идеи за преодоляване на бедността, но етническото им опаковане ги прави неефективни, защото проблемите касаят много повече хора, отвъд ромската общност. Но ВМРО са трайно късогледи за това.

Между другото ДПС е единствената партия, която констатира, че „Популизмът и национализмът са факт и са на власт“, но не предлага мерки, които да резрешат този проблем. Програмата на ДПС за тоза вот обаче не може да се нарече дори символична. По този начин няма как да събъркат, но и няма как да разберам, каква е тяхната гледна точка за слона, който останалите шест политически играча така и не забелязаха, че е в стаята.


Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.



Източник: Marginalia