ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА УЧЕНИЦИТЕ В IX КЛАС

Ивайло Стоянов                                           

                                     
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД 3                                                                                                            

ПЪРВА ГЛАВА 7
                                                                                                  
  ТЕОРЕТИЧЕН АНАЛИЗ НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ЛИЧНОСТТА
1.1. Същност на ценностите и ценностната система на личността.                                                                                                                                                          
1.2. Специфики и проблеми на психическото развитие в юношеската възраст.                                                                       

ВТОРА ГЛАВА 22
                                                                                                 
  ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.    
2.1. Диагностични методи и провеждане на изследването.
     2.1.1. Ценностно скалиране  по методиката за изследване на ценностите ориентации на М. Рокич.
     2.1.2. Тест „жизнени цели” по Дж. Крамбо и Л. Махолик.
     2.1.3. Дискусия върху казус от теорията за моралното развитие на Л. Колберг.
 2. 2. Представяне и анализ на получените резултати.                                                             
     2.2.1. Представяне и анализ на резултатите от ценностното скалиране.                  
     2.2.2. Представяне и анализ на резултатите от теста „жизнени жели”.
     2.2.3. Представяне и анализ на резултатите от дискусията върху казус.                                                                             
     
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 51                                                                                                             

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 53
                                                                                        
ПРИЛОЖЕНИЯ 54                                                                                                                                                  
 



УВОД
        

           Свикнахме през последните години да четем стряскащи редове, които да оплакват и окайват младите хора в България и тяхното морално разложение. За пример показателна е следната констатация: „У младото поколение все по-често наблюдаваме нравствена деградация, наркомания, алкохолизъм, агресия и полово развращение – това са доминиращи тенденции, които определят облика му, а както се подразбира - и бъдещето на нацията.” (8) И ако това все пак е поместено в официалния сайт на Българската православна църква, от която можем да очакваме подобен стил на писане, то и специалистите по Педагогика и Психология в страната не звучат много по-оптимистично: „в училището цари интелектуален мързел, бягство от учебен труд, тютюношене, употреба на алкохол и дрога, арогантно поведение и недопустима агресивност ...” (1, 232)
     Но дали това отношение към подрастващите е толкова ново, доколкото подобни текстове, в които старите да се оплакват от младите обвинявайки ги във всевъзможни грехове можем да открием още в древността и както тогава така и сега обяснението за тази тяхна деградация обикновенно се търси в морала и загубата на цености в младото поколение. В статия под загалавие „Какво се случва с българската младеж?” в интернет пространството можем да прочетем примерно, че: “Подрастващите в България са в социална и ценностна безпътица - излиза и от статистиките, и от конкретните случаи, с които са пълни медиите. Младите хора просто няма на кого да се опрат.”(9) А с подобни статии и търсенето в тях на обяснение за загубата на ценности при юношите, последните няколко години наистина „са пълни медиите”.
      Обикновенно в България за времево начало на тази промяна и объркване в ценностнатните ориентири при младите се сочи падането на комунизма и последвалата го демокрация с по-голямата свобода, която тя донесе, но и икономическите и социални кризи, които сполетяха България. Голяма част от ученическите ми години минаха по времето на комунизма, но и аз добре си спомяням, че когато бях млад също съм слушал подобни приказки от по-възрасните, как и ние не сме като тях, че все по не ги уважаваме, не слушаме, не учиме, не трудиме и т.н., т.е. станали сме по-лоши. Интересно в случая би било да се направи едно сравнително емпирично изследване на ценностните системи на младите хора преди и след 1989г., което може би по-ясно би разграничило, кое точно се е променило и кое не, но за съжаление не разполагам с подобна информация, а и с оглед на тогавашната тоталитарна система и да разполагахме с такава е спорно дали тя би била достоверна. Но предполагам, че много от характеристиките на юношите като: не слушат възрастните, не им се учи много, не зачитат авторитетите, объркани и несигурни са за себе си и бъдещето си и т.н., които сега си ги обясняваме с различните кризи в България, по всяка вероятност ще ги открием и тогава, от което следва, че те може да се дължат повече на психически закономерноси, а не на конкретна историческа форма на управление или икономическото състояние на страната. Но дори и да се усъмняваме леко в рязката промяна на ценостната система при младите преди и след 1989г., то все пак някаква промяна безспорно има, но по липса на достоверна информация за сравнително изследване върху това, какво точно е било мисленето на юношите преди, то нека да се съсредоточим върху това, какво е сега.
Целта на настоящето изследване е да се установят съдържателните особености в ценностната система на учениците в 9 клас. Тази цел може да бъде постигната чрез решаване на следните задачи:
1. Да се уточни понятието „ценностна система на личността“.
2. Да се характеризират спецификите на ценностната система на учениците през юношеска възраст.
3. Да се приложат адекватни диагностични методи за установяване на съдържателните особености на ценностната система на учениците в 9 клас.
4. Да се извърши количествен и качествен анализ на получените резултати.
Обект на настоящето изследване е личността на учениците в IX клас, а предмет – съдържателните особености на тяхната ценностна система.
    Проучването ми е проведено в две училища в град Русе през учебната 2014/2015г. Едното е Математическа гимназия „Баба Тонка”, което е със статут на елитно в града. То е с най-висок бал при приема след седми клас и с най-добрите оценки на зрелостните изпити след дванадесети в града. В гимназията учат пет паралелки, но моето изследване ще се концентрира основно върху „А” клас, която е с най-висок успех и всъщност повечето от учениците са в това училище още от пети клас, когато след приемен изпит са подбрани от целия град в специална паралелка за надарени деца. Другото е СОУ”Възраждане”, което си е от така наречените средно-статистически СОУ-та. От първи до седми клас училището не се различава много от другите подобни, но това си е закономерност, доколкото с изключение на две-три училища в града, където има повече ученици от малцинствата, всички останали показват сходни резултати на изпитите след седми клас и разликите са минимални. Но в горен курс картината коренно се променя и разликите между отделните училища значително се увеличават, доколкото учениците с по-висок успех се концентрират в няколко училища, а за другите основната грижа е как да си направят приема и попълнят паралелките, а не с какъв успех влизат учениците в тях. Съответно много от добрите ученици от СОУ„Възраждане” след седми клас го напускат и отиват в друго, а в горен курс остават само две паралелки, едната с приемен изпит след седми клас, но със значително по-нисък бал в сравнение с т.нар. елитни и още една, която е с прием след осми клас и без приемен изпит. Тя ще е и другата ми паралелка, върху която основно ще се концентрирам в изследването си. Повечето от учениците в нея идват от един осми клас, който е сборен от няколко училища и в който попадат малкото останали ученици, които не са приети никъде слeд седми клас, поради слабите си оценки на изпитите или защото са оставали на поправителен изпит и не са имали възможност да кандидатстват.
      От така обрисувания профил на паралелките е ясно, че двата класа са коренно различен тип, но и точно това беше целта, за да бъдат подбрани точно те. Надявам се, че избирайки две паралелки стоящи в двата спектъра на образованието в горен курс, може по-ясно да изпъкнат приликите и разликите между тях, а така и да се открои кои цености са характерни по принцип за тийнейджърите в тази възраст и кои само за отделна група от тях. Показвайки това се надявам също и да оспоря некоректността на всичките тези писaния, „с които са пълни медиите”, които на базата на наблюденията си върху „някои” с лекота правят заключения за „всички”. Нещо, което учениците в девети клас, поне тези които учат, добре го знаят от часовете по „Психология и логика”.
    Това, което моите наблюдения показват е, че както в цялата страна така и при учениците се забелязва едно все по-голямо разслоение, което до голяма степен е следствие от разделението в самото общество. Разслоение, което не е само икономическо, а и културно, социално, ценностно. „Животът на човека се ръководи от ценностната му система. Тя е ключът при всеки избор, при всяка проява на свободната воля. Ценностите на отделния човек носят съществена информация за него, тъй като чрез тях могат да бъдат разбрани нагласите и мотивацията му.” (7, 99) А от така написаното следва, че с ценностите на един човек едва ли не можем да си обясним почети всяка негова постъпка и да потърсим отговор за много от проблемите, с които се сблъскваме при общуването си с другите хора. Така както и, че смяната на ценостната система може да не е само следствие от продължителния преход и икономическите кризи, които сполетяха България, а и, че тя самата също може да е причина в не по-малка степен за същите тези промени. Преподавайки на учениците от горен курс, аз не знам кой от какво семейство идва, с какви доходи е то или образователен ценз на родителите, но добре мога да наблюдавам и забелязвам разликите в това, кой ученик как се държи, как говори, как се учи и т.н., т.е. все неща, които са пряко следствие от тяхното възпитание, мислене, способности и морал.
      Необходимо е да се потърсят причините за тези разлики и каква е тяхната връзка с мисленето и ценостната система при младите хора. Тези разлики между учениците и преди 1989г. ги е имало, но сякаш в годините на така наречения преход, те все по се задълбочиха и ако съдя по тенденциите от последните няколко години още повече се увеличават, от което все по-належащ ще става и въпроса за ценността на самото образование в България и дали то по същество не спомага за това разслоение и също не носи някаква вина за това?

...


Пълният текст можете да свалите като документ (Doc) от Академичния портал, след кратка рагистрация.





Все повече младежи не желаят да работят, да се образоват и квалифицират
(Статистики и графики в паралел за България и Гърция)
GRRreporter

>> изтегли
>> download (in Bulgarian)
>> изтегли (на английски език)
>> download

Предговор

1. Увод
1.1. Социално конструиране на младежта в научните изследвания
1.2. Младото поколение в европейски контекст
1.3. Българската традиция в младежките изследвания
1.4. Методологически бележки по настоящето изследване

2. СВОБОДНО ВРЕМЕ И ЖИЗНЕНИ СТИЛОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ
2.1. Основни младежки дейности в свободното време
2.2. Младежите като потребители на продукти от културните и развлекателните индустрии
2.3. Сексуалното поведение на младежта
2.4. Социално разслояване в жизнените стилове на българската младеж
2.5. Материално-битови притежания на младежите
2.6. Заключение

3. ЦЕННОСТИ И ВЯРВАНИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА
3.1. Младежките ценности
3.2. Доверието и гражданската активност основата на социалния капитал
3.3. Религиозни вярвания и практики
3.4. Заключение

4. СЕМЕЙНИТЕ ПРЕХОДИ
4.1. Преходът от родителския дом към самостоятелно жилище
4.2. Отношения с родителите
4.3. Жизнени планове за собствено семейство
4.4. Представи за равенството между половете в семейството
4.5. Заключение

5. МЛАДЕЖТА И ОБРАЗОВАНИЕТО
5.1. Проблемната ситуация
5.2. Стремежът към образование
5.3. Финансови затруднения
5.4. Фактори за получаване на желаното образование
5.5. Учебното всекидневие
5.6. Учебни усилия и постижения
5.7. Корупцията в образователната система
5.8. Модерните кодове
5.9. Образователни предпочитания и удовлетвореност на учещите
5.10. Заключение

6. МЛАДЕЖТА И ТРУДЪТ
6.1. Проблемната ситуация
6.2. Частният сектор - предпочитан пред публичния
6.3. Трудова реализация и личностна самореализация
6.4. Фактори за социално-професионалния старт
6.5. Работа и образование
6.6. Трудовата заетост
6.7. Заключение

7. МЛАДЕЖТА И ПОЛИТИКАТА
7.1. Проблемната ситуация
7.2. Новите млади и политическото минало
7.3. Политически интереси
7.4. Електорално участие
7.5. Доверие в институциите
7.6. Политически възгледи и отношение към политическите партии
7.7. Генерационна приемственост
7.8. Заключение

8. БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ
8.1. Проблемната ситуация
8.2. Образът на Европа
8.3. Отношение към европейската интеграция
8.4. Отношение към европейските ценности
8.5. Европейската идентичност
8.6. Заключение

9. МИГРАЦИОННИ НАГЛАСИ
9.1. Проблемната ситуация
9.2. Двата типа миграция
9.3. Потенциална вътрешна миграция
9.4. Емиграционни намерения
9.5. Заключение

10. ОПТИМИЗЪМ И СТРАХОВЕ НА МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ
10.1. Проблемната ситуация
10.2. Личната перспектива
10.3. Бъдещето на страната
10.4. Онтологичният оптимизъм
10.5. Онтологичните страхове
10.6. Носи ли опасности евроинтеграцията?
10.7. Глобалните страхове
10.8. Заключение

11. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

12. БИБЛИОГРАФИЯ