Гледането на екрани: едно рисковано занимание

Спешно е да се намали времето, прекарвано от децата пред екраните и да се осигури пълната липса на контакт с такива на децата под три години: такова е заключението на една студия на психолога Арик Сигман (1), член на британското Кралско медицинско дружество спрямо последиците от екраните върху физическото и психично здраве.

Според психологът Арик Сигман, който е автор на книга за щетите от телевизията, децата от всички възрасти гледат понастоящем все повече и повече екраните и от все по-малка и по-малка възраст.

Той отбелязва, че едно дете на 10 години има достъп средно до пет вида екрани: телевизията, разбира се, но също така, компютър, електронна игра, таблет, а също и мобилен телефон.

Според изчисленията на психолога, едно дете родено в наши дни ще е преминало еквивалента на цяла година (24 часа на ден) пред екрана, когато навърши седем годишна възраст! Което представлява три пълни години за един младеж на 18. С това темпо един осемдесет годишен човек ще е преминал осемнайсет години от живота си пред екрана! Без да се брои това, че децата често гледат по два екрана едновременно, както примерно телевизията и лаптопа. Според проучването младите северно-американчета (Канада или САЩ) се справят даже още по-добре, или по-зле, от младите англичанчета. Първите остават залепени минимум по осем часа за своите екрани, срещу шест за младите британци.

Ефекти на екраните върху здравето

В тази синтезна статия, правеща преглед на проучванията по въпроса, Сигман цитира цял куп проучвания, свързващи екраните със сърдечносъдовите болести и с диабета. Някои проучвания даже описват и симптоми на зависимост, но също и риска за социална изолация, или също неспособност за показване на съчуствие. Той цитира освен това и други проблеми, свързани с екраните като депресията, изучавана от Американската педатрична академия.

Отвъд факта, че причинява уседналост и последствия върху затлъстяването, изглежда също, че това занимание намалява способността за внимние на децата, въздействайки върху невротрансмитера - допамин. Времето прекарано пред 3-измерни електронни игри би могло да засегне възприемането на дълбочината у детето.

Родителите използват тези екрани като електронни детегледачки за да занимават децата: "времето прекарано пред екраните изглежда сякаш създава семейство с три родителя".

"Независимо как, времето прекарано пред един екран вече не е културен въпрос, така че да се знае как децата прекарват свободното си време. Нито пък става дума да се знае дали това, което те гледат е подходящо или пък не за тяхната възраст. А въпросът е, че това е действителен казус на обществено здравеопазване, както и пряка и линеарна връзка с риска за заболявания."

Защо тези проблеми са толкова малко изучавани и слабо взимани предвид от политиките на обществено здравеопазване? "Може би защото времето прекарвано пред екраните не съответства нито на опасно вещество, нито на рисковано занимание", предполага Арик Сигман.

Ученият прави в последствие няколко предложения, с цел да се намали този проблем: премахването на екраните в стаите и пълното отсъствие на контакт  с екраните за децата на по-малко от 3 години. Тази препоръка се дава също и от Канадското дружество по педиатрия. За децата между три и седем години, препоръките са за най-много по половин час на ден максимум. Децата имат жизнана нужда от взаимоотношения с близките си, реални, живи и обичащи, а не с екран!

Корин Смит

1. Time for a view on screen time -- Sigman -- Archives of Disease in Childhood

Превод от декемврийския брой на списание L'Ecologiste, френски вариант
на британското Ressurgence&Ecologist, което може да се чете
във Фридж&Хаспел Център на бул. Мадрид 8 в София