Земята на маргаритките

Така се размечтах за лятото, Арагорн! А "Цигов чарк" е красиво и вълшебно място. И аз имам невероятни спомени от там. Но за съжаление съм пропуснала поляната с маргарити. Е, нищо, имам си дъщеря с име Маргарита!

Това за "изведнъж" поляната с маргаритките ми хареса най-много. Такива "изведнъж" спомени се пазят до дълбока старост. Лошото е, че могат да се изтъркат от много употреба. Човек, според мен, е длъжен да си ги записва, и то докато са още пресни, защото подробностите с времето изветрят и дри силното чувство на вълнение може да се загуби. Остава само регистрацията на събитието, а "няма ли чувство - няма изкуство". Говоря от личен опит.

Моята мечта се е случила на теб и това все пак е хубаво, защото се намери повод да я разкажеш :)
Трябва непременно да ида на това място някой ден!

Ей, спомени ... Преди 2-3 години, не помня вече, обикаляхме из него район - аз, и една по-луда и от мен девойка, с 2 спални чувала, резервни якета и храна за ден-два. Бяхме решили да си направим една обиколка из Родопите - аз не бях се вяскал натам от 2-3 години преди това, а тя - никога. По технически причини (разбирай - твърде ниска кола) се придържахме към що-годе проходимите пътища. Докато се доберем до язовир Батак доста поогладняхме, а аз като огладнея ставам нервени малко нещо раздразнителен, та тръгнахме да си търсим място около язовира по първия изпречил се черен път. Уж гробна тишина, а зад първия завой се виждат множество палатки, чува се чалгица и пътя става все по-лош, съответно дъното на CRX-а опира все по-често и въпреки приятната природа се изнервям все повече. И точно преди да се вкисна нацяло , излизаме край едно малко заливче. Слънцето пада малко косо и не стига до водата. Няколко брези сред огромните борове. Извити клони на върба се губят в леката призрачна мъглица, която се носи на няколко сантиметра над водата .... Забравих и за глада и за чалгицата. По някое време момата се усети и извади фотоапарат. Не знам дали е станала, на мен лично не ми и трябва - картинката я виждам като сега. А на останалите препоръчвам да я видят с очите ... и с душата си. Струва си.