Като прочетох заглавието на постинга на Момо се сетих за нещо, което ми се е случвало в далечното минало- когато бях още малчуган.
Не знам колко от вас са ходили в Родопите, но за мен това е най-вълшебната българска планина!
Та, там има една местност /и курорт/, наречена Цигов чарк.
Може да се отиде от две места- през Батак, или по пътя за Велинград, пред Ракитово.
Винаги ми е харесвало да ходя там и повечето ми летни ваканции, та даже и една зимна са преминали в тази местност. Планината наоколо съм я пребродил на длъж и на шир-пълно е с дъхави горски ягоди, малини и боровинки.
Мястото е красиво не само заради природата, но и заради изградения там огромен язовир Батак, който се вписва идеално в околния ландшафт.
Та, именно до малката стена на язовира, която се намира недалеч от последните вили на курорта...там почва приказката!
Представете си едно топло, слънчево лято!
Слънцето ви пощипва по загорелите бузки, вятърът си играе с водата на язовира. И прави малки вълнички, в които слънчеви зайчета се учат да плуват.
Боровете наоколо разклащат рошавите си прически, катерички скачат от клон на клон. А вие вдишвате с пълни гърди ароматът на борова смола, който вятърът разнася в шепи.
Слагате длан над очите си и поглеждате към малката стена на язовира.
Погледът ви преминава през поляните със сочна зелена трева, където лениво пасат стада овце, охранявани от едри и рунтави каракачански кучета...
И изведнъж там-в далечината, виждате едно ОГРОМНО,ама наистина ОГРОМНО бяло поле, съставено от стотици,хиляди, десетки хиляди маргаритки!
Една снежнобяла пелена, покриваща полята, полюшваща се от поривите на топлия летен вятър, грейнала насреща ви с цялата си невероятна, нежна и вълшебна прелест!
Съжалявам, че тогава не съм имал фотоапарат, за да снимам тази невероятно красива гледка, която може би вече не съществува!
Въпреки това, този спомен е един от най-красивите ми детски спомени!
Ето и малко снимки от тази местност:
