Земята на маргаритките | Блог за мечти и вълшебства...

Като прочетох заглавието на постинга на Момо се сетих за нещо, което ми се е случвало в далечното минало- когато бях още малчуган.

Не знам колко от вас са ходили в Родопите, но за мен това е най-вълшебната българска планина!
Та, там има една местност /и курорт/, наречена Цигов чарк.
Може да се отиде от две места- през Батак, или по пътя за Велинград, пред Ракитово.
Винаги ми е харесвало да ходя там и повечето ми летни ваканции, та даже и една зимна са преминали в тази местност. Планината наоколо съм я пребродил на длъж и на шир-пълно е с дъхави горски ягоди, малини и боровинки.
Мястото е красиво не само заради природата, но и заради изградения там огромен язовир Батак, който се вписва идеално в околния ландшафт.
Та, именно до малката стена на язовира, която се намира недалеч от последните вили на курорта...там почва приказката!

Представете си едно топло, слънчево лято!
Слънцето ви пощипва по загорелите бузки, вятърът си играе с водата на язовира. И прави малки вълнички, в които слънчеви зайчета се учат да плуват.
Боровете наоколо разклащат рошавите си прически, катерички скачат от клон на клон. А вие вдишвате с пълни гърди ароматът на борова смола, който вятърът разнася в шепи.
Слагате длан над очите си и поглеждате към малката стена на язовира.
Погледът ви преминава през поляните със сочна зелена трева, където лениво пасат стада овце, охранявани от едри и рунтави каракачански кучета...
И изведнъж там-в далечината, виждате едно ОГРОМНО,ама наистина ОГРОМНО бяло поле, съставено от стотици,хиляди, десетки хиляди маргаритки!
Една снежнобяла пелена, покриваща полята, полюшваща се от поривите на топлия летен вятър, грейнала насреща ви с цялата си невероятна, нежна и вълшебна прелест!
Съжалявам, че тогава не съм имал фотоапарат, за да снимам тази невероятно красива гледка, която може би вече не съществува!
Въпреки това, този спомен е един от най-красивите ми детски спомени!

Ето и малко снимки от тази местност:

Добави коментар

Категории

Литература

Истории от детсвото

Вълшебства

Приказки

Коментари

Lilia преди 20 години и 1 месец

Така се размечтах за лятото, Арагорн! А "Цигов чарк" е красиво и вълшебно място. И аз имам невероятни спомени от там. Но за съжаление съм пропуснала поляната с маргарити. Е, нищо, имам си дъщеря с име Маргарита!

rumenpnikolov преди 20 години и 1 месец

Това за "изведнъж" поляната с маргаритките ми хареса най-много. Такива "изведнъж" спомени се пазят до дълбока старост. Лошото е, че могат да се изтъркат от много употреба. Човек, според мен, е длъжен да си ги записва, и то докато са още пресни, защото подробностите с времето изветрят и дри силното чувство на вълнение може да се загуби. Остава само регистрацията на събитието, а "няма ли чувство - няма изкуство". Говоря от личен опит.

momo преди 20 години и 1 месец

Моята мечта се е случила на теб и това все пак е хубаво, защото се намери повод да я разкажеш :)
Трябва непременно да ида на това място някой ден!

BasiDi преди 20 години и 1 месец

Ей, спомени ... Преди 2-3 години, не помня вече, обикаляхме из него район - аз, и една по-луда и от мен девойка, с 2 спални чувала, резервни якета и храна за ден-два. Бяхме решили да си направим една обиколка из Родопите - аз не бях се вяскал натам от 2-3 години преди това, а тя - никога. По технически причини (разбирай - твърде ниска кола) се придържахме към що-годе проходимите пътища. Докато се доберем до язовир Батак доста поогладняхме, а аз като огладнея ставам нервени малко нещо раздразнителен, та тръгнахме да си търсим място около язовира по първия изпречил се черен път. Уж гробна тишина, а зад първия завой се виждат множество палатки, чува се чалгица и пътя става все по-лош, съответно дъното на CRX-а опира все по-често и въпреки приятната природа се изнервям все повече. И точно преди да се вкисна нацяло , излизаме край едно малко заливче. Слънцето пада малко косо и не стига до водата. Няколко брези сред огромните борове. Извити клони на върба се губят в леката призрачна мъглица, която се носи на няколко сантиметра над водата .... Забравих и за глада и за чалгицата. По някое време момата се усети и извади фотоапарат. Не знам дали е станала, на мен лично не ми и трябва - картинката я виждам като сега. А на останалите препоръчвам да я видят с очите ... и с душата си. Струва си.