Impression ironique


   Дъждът
    потропва нежно
     с пръсти
      по листата на дърветата,
   а Вятърът - заклет пушач
    димът засмуква 
     от поредния комин.
   Морето състрадателно
    попива със вълнисти устни
     сълзите на самотни риби,
      търсещи съчувствие.
   А Времето
    брои прилежно песъчинките
     по плажа,
      докато Слънцето лениво
       протяга се над хоризонта.
   Виж ти - без хората -
    макар и пусто,
     пак ще е красиво...