Само предложение :

  Дъждът
    докосва нежно
     с пръсти
      листата на дърветата,
   а Вятърът - заклет пушач
    димът засмуква 
     от комините.
   Морето състрадателно
    попива с устни
     сълзите на самотни риби,
     (търсещи съчувствие.)
   А Времето
    брои прилежно песъчинките
       докато Слънцето
      над хоризонта се протяга...
   Виж ти - без хората –
     макар и пусто,
       пак ще е красиво...

Хубав есенен пейзаж си изрисувал!

ООО, коннико! Върнал си се! И то както подобава! Браво! Чакам да се включиш при вълците .... аз ще съм по-свободен след 01-10-2006 и се надявам тогава и аз да понапиша това онова по проектите! Здрасти и на тебе, Веско! Ще се виждаме от чат на пат!