Impression ironique
Дъждът
потропва нежно
с пръсти
по листата на дърветата,
а Вятърът - заклет пушач
димът засмуква
от поредния комин.
Морето състрадателно
попива със вълнисти устни
сълзите на самотни риби,
търсещи съчувствие.
А Времето
брои прилежно песъчинките
по плажа,
докато Слънцето лениво
протяга се над хоризонта.
Виж ти - без хората -
макар и пусто,
пак ще е красиво...
Дъждът
докосва нежно
с пръсти
листата на дърветата,
а Вятърът - заклет пушач
димът засмуква
от комините.
Морето състрадателно
попива с устни
сълзите на самотни риби,
(търсещи съчувствие.)
А Времето
брои прилежно песъчинките
докато Слънцето
над хоризонта се протяга...
Виж ти - без хората –
макар и пусто,
пак ще е красиво...
Хубав есенен пейзаж си изрисувал!