Шлиферът на Леонардо или Мона Лиза - супер-стар!


Имало едно време една доста грозна, нефотогенична и
 плоска като дъска мадона. Не оная Мадона,бе! Друга!

Махни другото, ами на всичкото отгоре и образование нямала- баща й бил прост каруцар.

В един по-късен момент това щяло да окаже известно влияние върху речника й, ама това ще стане е-еее-ей някъде там- в бъдещето.

Ама името й било едно такова красиво - като пожелание : Мона Лиза! За жалост пожеланието не се сбъднало, ама тва е друга приказка.

Отишла по някое време тая смотла в големия град.

Първо се подвизавала като кибритопродавачка /даже някакъв тип в миг на алкохолен делириум я харесал и написал  приказка за нея./

После, след като една зимна вечер едва не измръзнала и се наложило да се топли с кибритени клечки и съответно - безславно фалирала, станала модел.

Абе, силно казано модел - не супер-модел, какъвто си мислите.

Първо се цанила в някакъв пътуващ панаир - стояла зад един тезгях, а дечурлигата и пияниците хвърляли пасти по нея.

Ако я улучели случайно печалбата била двойна - хвърлящите получавали една бала сено като награда, а тя - хапвала по малко паста.

Май оттогава тръгнал по света и лафът  "Като нямат хляб, да ядат пасти!"

Та въпросната по това време изглеждала горе-долу така /е, не точно де, така изглеждала ако пастите, с които я замеряли били твърди/

Тая картина е рисувана, преди да стане супер-модел /ама тва станало доста по-късно - в бъдещето./

Нарисувал я за първи път някакъв брадат дядка - бай Леонардо, който всички мислели за смахнат. /То и вие да почнете да кормите трупове и да им рисувате карантиите, най-малкото ще ви помислят за смахнат.../

Спори се за това дали синината под окото е от паста или пък художникът я е фраснал, когато веднъж, докато позирала се опитала да се усмихне и да си покаже кривите зъби.

С тая картина, всъщност свършил и моделският й период - забелязал я някакъв маестро – Хорхе Да Пайнера и Давидад.

Чул я той веднъж, докато си тананикала и решил да я направи певачка. Инвестирал известни средства в нея - завел я на зъбар да й пооправи и избели кривондолите в устата, после на баня – да й смъкнат кирта, после добавил два термофора по 400мл. в пазвата й, малко червилце, белилце ииии... Ский, братче кво става!?

И псевдоним й измислили - нещо по-така запомнящо се - Джокондата. Щото Мона Лизи колкото щеш в ония времена.

Поръчал маестрото на художника да й нарисува един хубав плакат за концертите и се получило това.

Да виждате някаква разлика,а?

И после като се почнали едни песни, едни хитове “Камъните падат”, “Маестро,маестро”, “Нашта система 4-4-2”, абе, звезда ви казвам!

По някое време решила Джокондата да се изучи - записала "право" в Милано и "Психология" в Сорбоната и за има-няма две години завършила. Даже докторат мислела /ха-ха,тва е глагол!/ да пише, ама все не оставало време от партита, приеми в кралски дворове и пр.

Добре, че всичко това се е случило е-еее-ей някъде там - в миналото, щото, ако се случваше днеска не знам кво щяхме да правим!

Ама никога не е късно както казват хората – май новото наистина ще да е само добре забравено старо...