Сътворението на хората

Сътворението на хората

Сега ще ви разкажа една приказка - историята за сътворението на хората. 
Много от вас са чували, че те са произлезли от маймуните, или пък, че били омесени от кал от Господ, Аллах или както там се e наричал Върховният майстор.
Но в тези истории има само капчица от истината. Истината е една и вие трябва да я узнаете от мен, за да я разкажете на децата си.

***********

Някога, много отдавна, в безкрайната Вселена, създадена незнайно от кого нямало хора.
Съществували само старите богове. Не знам тях кой ги е създал, а и честно да ви кажа - хич не ме и вълнува.
Старите богове прекарвали дните си по един и същи начин - поради липса на други занимания по цял ден ядeли, пиели, а когато прекалявали с питиетата се скарвали и воювали помежду си.  
И така - ден след ден водели един не много смислен, макар и безсмъртен живот. По едно време някой от тях се сетил, че може да си създадат прислуга, която да изпълнява прищевките им и която да тормозят по всякакъв възможен начин. 
Така били създадени Ангелите - същества, които носели в себе си частица от боговете. Те имали души като боговете, но не били безсмъртни.  
Всеки бог създал своите ангели и вложил в тях определени заложби - едни били красиви като господаря си, други били умни, трети били войнствени създания, четвърти - хитри и коварни. И естествено - включили ангелите в безсмислените си войни.
Вселената станала едно не много забавно място - всеки ден боговете ядeли, пиели, а после като се скарвали, избирали една от планетите, където си устройвали поредното сражение.  
От всичко това, естествено страдали ангелите, които гинели с хиляди, поради прищевките на божествените си господари.
Но този факт никак не вълнувал боговете - те просто си създавали нови ангели, които влизали в битките на следващия ден.
Сред десетките богове имало една красива и умна богиня, която се казвала Фей. Когато боговете създавали ангели за битките си, тя за разлика от роднините си създала един - единствен ангел. Дарила го с част от своята красота, дала му част от ума си, както и много от дарбите си.
Останалите богове й се присмивали. Тя била единствената, която не пускала своя ангел да участва във войните. Предпочитала да се уедини на някоя зелена полянка с него и просто да разговарят или да свирят на арфа.
Така, ден след ден, Фей неусетно се привързала много към това прекрасно творение на божествената сила и усетила непознати чувства към него.
Ангелът, също почувствал нещо, което никога не бил чувствал преди. Когато погледнел кафявите очи на Фей, той сякаш потъвал в безкрая на тяхната красота.
Когато Фей се усмихвала нещо вътре в тялото му трепвало и ... така се родила Любовта.
Дните минавали неусетно, за едни - в безкрайни и безсмислени битки за надмощие, а за тях двамата - в съзерцание и радост от общуването. Всичко това продължило, докато един ден Фей се събудила и не намерила в покоите на двореца  любимия си ангел.
Тя тръгнала към Форума, където се събирали боговете всяка сутрин и когато влязла в огромната му зала, краката й се подкосили, а сърцето й сякаш спряло да бие.
Видяла любимият си ангел целият в кръв, окован, с пречупени криле и едва дишащ, захвърлен на мраморния под.
Боговете устроили съд над бунтовния ангел, дръзнал да обича богиня и той бил осъден на смърт. Една светкавица, хвърлена върху него го превърнала в купчинка ситен прах.
Фей била също била наказана от боговете - отнели й дарбата да създава ангели. След като изслушала присъдата, тя събрала в шепите си праха на бунтовния ангел и напуснала дома на боговете.
Намерила една планета, през която безумните войски на богове и ангели били преминали наскоро. В захласа на битките си те изтребили до крак бившите господари на планетата - огромни животни, наречени динозаври.
Фей създала дома си до един красив водопад. На следващия ден тя взела праха на размирния ангел и седнала до водите на водопада. Галела с върховете на пръстите си ситния прашец на своя приятел и си спомняла за времето, което били прекарали заедно в дома на боговете.
Неусетно върху пепелта започнали да капят бисерните й сълзи, пълни с мъка и неизказана любов към този, който вече не съществувал.
Тогава Фей изведнъж осъзнала, че той ще й липсва винаги, докато тя живее безсмъртния си живот. Тя замесила праха на ангела и част от земната кал със сълзите си и започнала да извайва от тях статуя на мъртвия ангел. Когато свършила с това, пред нея стояло красиво творение от прах и кал, което досущ приличало на нейния любим.
Сместта обаче не стигнала за да му извае крила.
Фей решила да се откаже от собственото си безсмъртие, за да даде душа на творението си. Тя целунала студените му устни и така му вдъхнала живот и част от своята душа, част от своето сърце, част от всичко хубаво и светло, което тя притежавала.
В мига, в който творението й поело в дробовете си първата глътка въздух, богинята завинаги загубила своето безсмъртие.
Фей нарекла този мъж Джарет - той бил първия човек на Земята. 
После двамата с него сложили началото на хората - божии творения, които не са безсмъртни, но носят божественото в душите си, които не са ангели, но могат да летят във фантазиите си.
И които могат да обичат дори и след смъртта си.

***********

Това е истината за сътворението на хората. Запомнете я, за да я разкажете на децата си.