Огледалото

Огледалото

Всичко това се е случвало. Или ще се случи някога, с някого, с мен, или с теб... Или е само сън, който е прекалено реален.
Няма значение... Или поне няма да има – до момента, в който се погледнеш в Огледалото...
.........................................
- На външен вид сме еднакви – поне на пръв поглед. Само дето моето ляво е твоето дясно.
- И защо си мислиш, че е така?
- Ами, просто вярвам на очите си – казвам това, което виждам.
- Понякога очите лъжат. Какво ще кажеш, ако аз ти кажа, че всъщност аз съм истинският, а ти – просто едно огледално копие.
- Какво да кажа – че казваш неистина.
- Ами тогава ще ти кажа – за теб е неистина, но огледално отразена при мен е истина.
- Искаш да кажеш, че лъжата при мен е истина при теб.
- Не казах това, казах обратното.
- Не те разбирам...
- И няма как да ме разбереш – ти си просто огледален образ, нищо повече.
- Хм, явно и логиката ти е обратна- нелогична като самия теб.
- Логиката е една и съща – независимо от коя страна я погледнеш – аз съм действителният, а ти- отражението, копието, пък било то и огледално.
- И кое ти дава право да смяташ така? Ето – аз стоя пред Огледалото, а ти си моето отражение. Следователно – ти не съществуваш реално.
- Ще те опровергая с твоите думи – виж огледалният им образ и ще се убедиш, в това, което казвам. Готов ли си? За да ти е по-лесно да го разбереш ще го направя вместо теб “Ето- ти стоиш пред Огледалото, а аз съм твоето отражение. Следователно – аз не съществувам реално”.
- Това са твои думи, аз не съм ги казал.
- Не това са думите, които ти каза преди малко – но ако го обърнеш през Огледалото.
- За паралелен свят ли ми говориш?
- Не знам дали е такъв, но по Закона на Огледалото този, който би трябвало да го знае си ти.
- Опитваш се да ме объркаш и да ме убедиш в нещо несъществуващо.
- Опитвам се да ти обясня и не те убеждавам, че нещо съществува. Само констатирам – аз съм тук, в моята си реалност, ти – отвъд в отразената.
- Но както ти сам каза – аз съм пред огледалото – следователно Аз съм Тук, а ти си моето отражение. И друга реалност не съществува – просто аз съм пред Огледалото и целият този разговор го водя сам със себе си, а отсреща не е нищо друго, а един мой огледален образ.
- Ако се замислиш и аз мога да кажа същото. А що се отнася до разговорът, който водиш със себе си – ти разговаряш с мен. Вътрешният ти глас е една заблуда. Винаги, когато си мислиш, че говориш с някакъв свой вътрешен глас, всъщност разговаряш с мен – наистина – само чрез мозъка си. Но и това е разговор.
- Това вече е прекалено. Ще се махна от проклетото Огледало!
- Не можеш. Това зависи само от Мен – докато аз съм от Тази страна, ти не можеш да се мръднеш от Другата.
- И защо си мислиш, че това е така? Аз съм Истинският и мога да правя каквото пожелая. А сега искам да разбия Огледалото!
Хра-аас! Огледалото се пръсна на хиляди парченца.
Обърнах се и тръгнах без да поглеждам назад...
..............................................
В този момент се събудих.
Било е само сън – макар и прекалено реален.
Но от тогава не минава и ден без да се запитам:
– Ами ако това е вярно, кой съм аз?