Ние - лудите.

Светът го има - такъв, какъвто е, само заради нас – лудите.

Така да знаете!

Че кой, ако не е луд, ще си разваля кефа, с риск да го изхвърлят от Рая, да вземе ябълка, забележете – от ръката на жена? И то от ръката на точно тази жена, която са направили от собственото му ребро? Луд! Луд, отвсякъде!

Вместо да се излежава гол на място, където и първото и второто и третото са си първо, второ и трето, че са му и безплатни! Където не работиш, може да се шмиткаш гол по цял ден, да се излежаваш, да слушаш божествена музика на живо, нон стоп без някой да те кара да плащаш за авторски права!

Където няма други закони, освен един-единствен: „Не яж плодове  ТОЧНО от това дърво, тъпако!” Където няма „ЧЕЗ”, „Софийска вода”, синя, зелена и пембяна зона и най-вече – „Топлофикация”. Където си безсмъртен, полу-бог, или поне приличаш на такъв. Където няма не само декларации, ами и данъци въобще!

Ама - не, нали сме любопитни – дай да опитаме, да видим как е…

„Много здравословен плод! ”, била казала змията. И коя по-точно от двете змии?!

Както и да е - за нас - лудите ми беше думата...

Ако пропуснем няколко хилядолетия история, през които все нас - лудите са ни гонили, затваряли, поробвали, а понякога – мъчили и изгаряли по кладите за кеф на останалите „нормални”, пак на нас - лудите трябва да сте благодарни и за тях.

И не само за това, че един от нас е измислил чудото, наречено по-късно „компютър”, други – чудото, наречено „световна мрежа” и благодарение на същите тези неща някой, който се намира в студена и снежна страна може да обяснява на друг в пустинята какво всъщност е това „сняг”, че и да му го покаже само след секунди.

А и за това, че един от нас, сега написа това, което четете в момента, за да ви каже веднъж и после пак да ви повтори, за да не го забравяте: „Светът го има - такъв, какъвто е, само заради нас – лудите!”