Хубавите неща все някога свършват...

Ето ме- днес пак съм на бюрото. Слушам една песен на Bonfire с фон от морски вълни и съжалявам, че отпуската вече мина.
Но няма как - такъв е животът - хубавите неща все някога свършват.
Може да се каже, че тази година почивката си струваше, въпреки, че започна не така както ми се искаше.
Уж щяхме да почиваме на едни бунгала в ММЦ-то, които на картинките изглеждаха страхотно, но като пристигнахме...
Мама миа, както казват италианците...
Първо-бунгалото, за което ни беше резервацията беше дадено на други. Наложи се да се съберем за една нощ трима души в една "стая" на друго бунгало 2х2 метра, чиято врата не се заключваше, а на другия ден-да ни преместят в самостоятелно.
Вътре смърдеше на мухъл та не се траеше,"гардеробът" - тип "шкафче в социалистическа баня от 70-те" беше в последна степен на изгниване преди рухване, дюшеците на леглата бяха може би от времето, когато е било открито ММЦ-то-ръждясали и мръсни... Абе,с две думи-идилия пост-социалистическа,а с една-мечта!
Та ако някой чуе за вилно селище "Мечта" в ММЦ Приморско - да знае, че то е реализираната наяве мечта примерно на клошаря от бидонвилите в Совето или на катунарите, дето калайдисват тенджери по селата за 2 лева.
Но не и моята.
Искрено се надявам, че някой от бургаското ХЕИ или от кметството в Приморско ще прочете блога ми за да разпореди незабавно затваряне на това "вилно селище".
Та на другия ден сутринта след безсънната нощ в задушливата атмосфера на карцера, наречен стая, се качихме на колата и тръгнахме да си търсим хотел или квартира.
Намерихме за около час - доста добре изглеждащ хотел, по пътя за Китен, /макар и малко над възможностите ни/, където с изключение на чалгата, която се чуваше вечер от някакво заведение на километър  всичко си беше тип-топ. Е,не всичко - не ни дадоха касова бележка за парите, които сме платили, но за сметка на това при напускането ни пожелаха приятен път и ни благодариха, че сме били там на почивка.
Това, което ме учуди беше, че ММЦ все още не е заприличало на Слънчев бряг-овото стълпотворение от хотели и заведения. Нови хотели в комплекса не видях, освен някакво селище с чисто нови бунгала в центъра. Плажът беше идеален - нямаше много хора и е сравнително добре почистван, водата също беше чиста.
Няколко пъти ходихме на разходки вечер из Китен, Приморско, а веднъж и до Лозенец и Царево.
Една вечер се разходихме с яхта само тримата - общо за 12 лв. за 45 минути разходка:)
Не знам късмет ли беше или простотията българска да се блъскаш продължава все още да шества навсякъде- калабалъка преди нас се сгъчка на две други яхти по 10 души /едната беше на онзи от Биг Брадър, как му беше името?/
Като стана време за тръгване минахме през Созопол - и той застроен до дупка, а на плажа няма къде игла да хвърлиш.
Разходихме се из стария град, а после решихме да идем до любимата Равда и ако намерим място да останем за още 3 дни.
Отидохме и намерихме почти веднага хотел на прилична цена.
Предпоследната вечер отидохме да се размотаем из Слънчев бряг - град вече сигурно с размерите на два Перник-а. И за малко не се изгубихме в стълпотворението на народите из алеите- сигурно при строежа на Вавилонската кула е имало поне десет пъти по-малко хора...
Само не ми е ясно в колко часа трябва да се отиде на плажа за да си запазиш място - сигурно към 3,30 сутринта?
Нещото, което ми направи добро впечатление е, че най-после пътя до Бургас прилича на истински път в европейска държава, макар, че трите светофара - в Нова Загора, Айтос/или Карнобат?/ и някакво село след това сериозно затормозяват пътуващите.

С две думи - може да се каже, че си починахме добре, за никъде не бързахме, не изгоряхме, защото се пекохме бавно и с мярка.
Еееех...хубаво беше!:)))