Омръзна ми да съм пророк...

   

Г Л А С Ъ Т   Н А   В Р Е М Е Т О

        Усещал ли си някога смъртта си

       как диша тежко в твоя гръб?

       Упреквал ли си някога баща си,

       че дал е старт на земния ти път...

       И плакал ли си някога от болка,

       проклинал ли си своя лош късмет,

       когато някоя отрепка жалка

       препречвала е твоя път напред...

       Делил ли си последния си залък

       със някой странник непознат ?

       Мечтал си си навярно като малък

       със всекиго да бъдеш брат?

       Илюзиите, братко, хвърляй в коша,

       реалността в очите погледни !

       И виж как някои за трийсет гроша

       честта продават си дори.

       Идеите си те заплюват смело,

       кръгом обръщат се и пак -

       " Напред ! " - реват тъй вдъхновено,

       и " Леви, десни ! "- удрят крак.

       Глупаците след тях се юрват -

       с коремите си мислят тез стада,

       а новите велможи пък се втурват

       към министерските кресла.

       Грижливо слагат те хомота

       на вечно лъгания  ни Народ,

       а той пак пъшка от теглото

       и дави се във собствената пот.

       И ти, човече, виж се в огледалото -

       приличаш ли на някого от тях ?

       И на праха през покривалото

       в душата си днес надникни без страх.

       Бъди човек, какъвто бил си всякога,

       помни, че всеки носи своя кръст -

       велможите и те умират някога

       и като всеки стават шепа пръст.

       Пред злото ти глава не скланяй,

       с глупака нивга не спори !

       На своя разум се осланяй !

       Твори добро ! Човек бъди !

P.S. Стихотворението е писано през 1990г. в зората на "промените". Защо ли толкова години по-късно нищо в България не се е променило?