Сарк се предаде, не е ли ред и на България?!

12 април 2008, 20:03 Публикувано в BgLOG | 3 коментара , 672 прочита
Етикети: българия, свобода, политика, демокрация, борба, власт, капитализъм, промяна, свят, родина, организация, предприемач, инициатива, правителство, новини, избори, корупция, сарк, феодализъм, партия

Сарк не е галеното на Никола Саркози, нито детето му от Карла Бруни. Сарк е една точица земя в Ла Манша. Тя има много овце, каруци, гръмки титли на дребни благородници, един-единствен полицай и нито един автомобил. Последното местенце в Европа, където до онзи ден на непоклатими гранитни крака официално и гордо стоеше феодализма.

Е, това беше. От 10 април 2008 офицално и гордо точицата земя и изпълващите я овце, бретонски пейзани и единствен полицай ще бъдат управлявани от народната воля чрез демократични избори. Феодализмът свърши. Точицата земя му сложи точка. Вече който иска да управлява, ще трябва да се хили по плакати, да обещава готини благинки и да печели народното доверие. А пък ако му се управлява по-дълго - ще трябва и да ги изпълнява благинките, за да държи по-дълго народното доверие.

Феодализмът свърши. Поне в Сарк. Макар и населението им да е колкото вход "А" на български панелен блок, а територията - колкото градинката на същия, нямаме основание да се съмняваме в саркци и в успеха им. Пичове са. И при тиранията, и при демокрацията са живели мирно, съвместно и продуктивно и ще продължват да живеят така. Бяха прекалено готини, за да продължава феодалното им тегло. Феодализмът се предаде пред готините хора. 

А не може ли така и в България? Вече чувам групово изкрещено-измрънкания отговор. Не звучи като "да". Тук никой не вярва, че може хората, които са на власт, да мислят за властта като за крехък дар от избирателя, а не като за бащино наследство. Тук никой не вярва, че може хората да притежават държавата, а не държавата - хората. Тук никой не вярва, че може хората да са заедно, вместо да се делят с малки гранички и бодливи телчета. И този никой, дето не вярва, са всъщност всички.

Само че с провлачени мрънкави песнопения и цъкане с език опитно доказано рая на земята не се построява. Въпреки това, сред нас, българите, вече се виждат малки точици земя и малки групички хора върху тях, които се опитват да го правят. Даже успешно. Да, бе, те правят Сарк. Огледайте се за тях! Направете избора си - да мрънкате, че "нищо не става" или да бъдете саркци.

Viva Sark!