Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш ...