Два часа преди началото на мача стадионът вече се пръскаше по шевовете. Мрънкащите скептици с люспи от семки около устата бяха рядкост. Всъщност, те просто се бяха изпарили. Трибуните гъмжаха от огромни настървени, чернокоси маси хора, бълващи тютюнев дим, псувни, песни, викове. Народ.

“Ние пеем само за победа”. Не. Ние пeeхме за България. Дори на десетки метри от мен, на другия край на стадиона, виждах мрачната решителност по челата на десетки ...