Първа, втора и трета част.

Стоях на каменните плочи на главната улица. Мракът и студътна есенната нощ ме обгръщаха с безстрастната си завивка. Зад мен, в ниското,бяха сламените колиби на крепостните селяни. Сред тях като безвкусно украшениесе издигаше Храмът на благоденствието. Статуята на златен змей до олтараблестеше със злокобно сияние дори в нощния мрак. Пред мен търговската улица спускашезастланата си с чакъл снага сред черните парцаливи ост...

Първа част

След пладне, още много преди слънцето да се скрие зад далечните сини планини, селяните отново започнаха да се събират на тържището. С факли, вили, коси, брадви и много мрачна решителност. В нестроен ред, тълпата се упъти с неотклоним устрем към двореца. Глухият й ропот постепенно прерасна в оглушителни кръвожадни крясъци.

Стражите пред дворцовите порти стояха вцепенени, уплашени, изненадани. Никой от тях не разбираше внезапно бликна...

Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш ...

Дразнещият блясък на множество неонови лампи се отразява в безвкусно боядисания в светло зелено паркет. Стига толкова. Много месеци на много часове тренировки, на пролята пот и понякога кръв свършиха. Двамата стоим в очертания с червено квадрат и сякаш умишлено не се гледаме.

Ръката на рефера пада. „Бокс!” Гадно усещане. Готвеше се за този миг толкова дълго и пак... Сякаш зад теб се изправя стена, сякаш някой те оковава на ринга и изкрещява в у...

Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш ...