Игри от детството

ФАРТОШКИ

Това са откъснати лицевите части на цигарени кутии.Тогава цигарените кутии бяха с квадратни капаци-цялата челна страна на кутията.И сега има такива.Фартошки ги наричахме ,защото на втората игра се омърляват в прахта на улицата. Думата кой знае от къде е дошла? Фартошките ги събирахме по улиците на града най-вече покрай бордюра.Същински клошари,но тогава беше за завиждане, който намери най-много.Особено ценни бяха “Томасян”,”Картел” по-често се намираха “Златна Арда”,”Родопи”.В Казанлък имаше и местни”Стара планина”.Игрището беше като на “папетата пият вода” без междинната линия.Кръг 30-40 см и линия на 4-5 метра.Нареждахме една върху друга фартошките в кръга.Броя на фартошките за всяко залагане е както се договорим,но еднакъв за всички.Всеки сам си определя какви фартошки да заложи /понякога на фартошките казвахме “карти”/. Естествено ценните и здравите карти ги пазихме, защото за да те допуснат до игра трябваше да покажеш какви карти имаш и ако батковците не ги харесат си аут.Самата игра започва така:от кръга хвърляхме папито си към линията и който е най-близо е първи и т.н.Папито е същата камена плочка от “папетата пият вода “намерена в реката/с диаметър 10-12 см/.Целта на играчите е да ударят картите с папито си от линията за хвърляне така, че колкото може повече от тях да излетят от кръга /напълно/.Тези карти стават собственост на този който ги е изкарал от кръга. Картите които са в кръга остават така без да се нареждат за следващия хвърляч на папе.Играчите се редуват, но ако в кръга не са останали карти играта се спира за ново залагане,ако играчите са се изредили и в кръга има карти те остават към новото залагане.След залагането отново се хвърля за място.

Картите остават здрави 10-тина игри.В тази игра няма наранявания,но ти става много терсене, когато ти вземат някоя карта, за която си обиколил половината град.

Казанлък 40-50-те