За кожата на един Коук – Х (един възможен финал)

25 април 2007, 03:37 Публикувано в Литература | 4 коментара , 865 прочита
Категории: Разкази и поредици
Ключови думи: за кожата на един коук
Днес (13.03.2007 г.) една личност, която никой от вас не познава (искрено се надявам да имате това щастие) успя за няколко секунди да ми вдигне кръвното над 200 и да влее една камара гняв в мен. За да го изкарам, реших да направя малка литературна касапница. Моля, никой прототип на герой да не ми се обижда, няма нищо лично в това, просто така ми идва на сюжета. Нямам никакви задни мисли!!! (Джонефф, прочете ли внимателно – НИКАКВИ ЗАДНИ МИСЛИ!!!). Забавлявайте се – за сметка на вашите и моя герой ;)))

И едно отдавна дадено обещание на Дани – The AI ;)) Данка, нали ти бех обещал, само за майтапа, пич ;))

Но внимавайте!!! Кръв се лей в тази глава! Че и урина даже ;))) Куршуми фърчат, жени плачат!!!


„Пир по време на чума“

- Спокойно, бе Жоре! Всичко е под контрол. Може да изглеждам безотговорен, но това не е съвсем така. Даже имам изненада за теб в багажника – Джак се хилеше лукаво, докато Жоро се пулеше насреща му. И двамата не обърнаха внимание на очуканата хонда, докато ги задминаваше като знак стоп на селски мегдан.

Хондата продължи километър надолу и се заби в огромен храсталак като изчезна изцяло в него. От предните врати слезнаха младо момиче и зле поддържан брадясал хипар с мазна коса.

- Сигурна ли си ма! Как разбра...

Ди Баси ръкомахаше нещо и беше повишил доста тона си. Младата Щаер прецени, че невероятният шанс, който й се беше отворил, бе застрашен от него и се принуди да му затвори устата с цената на няколко негови зъба и доста кръв по приклада на драгуновия. Секунда по-късно зад завоя се показа тойотата. Щаер не чака покана. Вдигна пушката и стреля, на пръв поглед, без прицелване. Тези, които я познаваха, биха били сигурни, че е имала достатъчно време за добър разчет.

Предната лява гума на тойотата се пръсна на парчета. Куршумът от драгуновия мина и замина както през нея и джантата й, така и през предния диск на спирачката и приключи кратковременния си полет, пръскайки задната гума и оставайки в нейната джанта. Тойотата започна да криволичи в неправилна синусоида, докато старецът се опитваше да я овладее. Борбата му не продължи дълго, защото втори куршум залепи задната част на главата му върху дамаската на облегалката под формата на фина мозайка и направи задното стъкло на джипа на сол.

Джипът уверено напусна шосето и се заби в първото изпречило му се дърво. Джак така и не усети как мина през стъклото и се стовари пет метра по-напред в локва от собствената си кръв, примесена със солидно количество стъкла.

- Професионалисти! Не се научиха и коланите да използват даже! - От тона на Стефания Щаер личеше откровено пренебрежително отношение. Тя закрачи бързо, но спокойно към катастрофиралия автомобил, докато слагаше пушката на рамото си, а с другата ръка сваляше любимия си SIG SG 550*.

***

Хората на ПАЗАЧА бяха заседнали в една близка до гробищата кръчма, а сервитьорката разтоварваше отрупан с двойни ракии поднос.

- Бог да го прости Джак – каза Таня и ливна мъничко от чашата си на земята.

Останалите последваха примера й и отвърнаха в хор.

- Знаете ли, последните разследвания на Лейди доктор Мая Бий разкриха една много интересна картинка. Оказа се, че още от самото начало, нашите служители са били с един по-малко. И знаете ли защо?

- Мамка му! Знаех си, знаех си, знаех си!!! - Викаше Насо Тарана и се радваше като малко дете.

Другите го гледаха опулено, когато той продължи:

- Ирина и Джак са били едно и също лице!!! Ето защо тя изчезна тъй загадъчно!

Другите загледаха още по-опулено. А Таня продължи:

- Хъм..... Насо, не съм очаквала точно от теб да се сетиш. Както и да е. Все пак остава загадката кой е бил истинският. Мисля си, че това е Ирина, като е инсценирала собственото си убийство, за да среже опашките, които са я следвали към Берлин.

- Не точно – контрира Насо. - Мога да ГАРАНТИРАМ, че Джак си беше истинският. Лично съм се убедила в това.

Ако ченетата можеха да падат, то със сигурност на всички присъстващи щяха направо да избягат, виждайки как „Насо“ си свали силиконовата кожа, която обхващаше лицето му, а под нея се показаха резките и странно красиви черти на Лейди Кроу.

Временното объркване напусна Яна и тя започна да се хили неистово. Когато се поуспокои, обясни на останалите, че докато разследвала изчезването на Ирина във Варна, Окото, единственият свидетел по случая, си признал, че имал сексуални отношения с „дамата от София, която го направила мъж“.

Разказът й бе прекъснат от телефона на Таня. Тя вдигна, слуша секунда, която и бе пре достатъчна да пребледнее като призрак. Миг след това от слушалката се чуха автоматични изстрели от голямо оръжие.

- Джак и Жоро са в беда! - кресна Таня, докато тичаше към вече запаленото Порше Кайен...

***

Джак беше в някакво полусъзнание. Не можеше да фокусира добре фигурите, които идваха към него, но нещо му подсказваше, че не са особено добронамерени. Някой, вътре в него, с когото не се беше запознавал до този момент, накара тялото му да стане и да се понесе към близкия строеж. Извади мобилния си телефон и набра номера на Таня. Не можа да каже много. Дълъг откос от автомата на Щаер прати ръката и телефона му в небитието. Джак изрева от болка но продължаваше да тича. Втори откос откъсна единия му крак от коляното и запрати собственика му на земята. Страничен наблюдател, изучаващ човешките инстинкти, би написал цял труд, наблюдавайки как Джак се придвижваше пълзешком със здравата си ръка и останалото чуканче, държало допреди миг мобилния телефон. Но той вече не беше конкурент на дълги бягания и лесно бе застигнат от младата дама, която междувременно пусна два контролни изстрела в очите на Жоро. Трети откос закопа здравата китка на Джак дълбоко в яловата почва на зоната на летището. Силен шут го накара да се сгърчи и да се обърне по гръб, наблюдавайки как празният пълнител пада на земята, а на негово място се появява нов.

- Къде е! - Проговори сухо Щаер.

- Да ти го начукам, куч... - Джак не можа да довърши, защото получи къс откос в предполагаемото място, което искаше да използва за заканата си. Изви като ранено диво животно, но само за момент, тъй като се задави от нечовешката си болка.

- Кое ще ми начукаш, не разбрах? - Продължи Щаер, докато премести цевта към здравия му крак. Натисна спусъка и го изпразни докрай, като тръгна от стъпалото и стигна чак до бедрото. От крака не остана нищо.

Джак вече нямаше сили да крещи. Можеше само да наблюдава как от тялото на Жоро се отдели негово прозрачно копие, но без атрибутите на дегизировката. Новият Жоро се усмихваше към него и проговори:

- Ела, приятелю! Нашата работа приключи тук. Да тръгваме да слагаме масата за останалите.

Джак знаеше, че скоро и други от колегите му ще се присъединят към тях. Но странно – това не го притесняваше. Изправи се и остави материалното си тяло в смъртна гримаса. Усмихна се на статичната картина и на застиналото студено лице на младата дама и заедно с Жоро се отправиха към златното стълбище, което грееше на десетина метра от тях и се губеше нейде в небесата.

- Кучка откачена!!! - Крещеше Ди Баси и си скубеше косите. - Какво те е прихванало, защо ги направи на салата тия пенсии, мътните те взе...

Отново не можа да довърши. Този път приклада на автомата бодро отнесе останалите предни зъби на Ди Баси и го накара да млъкне опулен. Щаер спокойно махна перуката на Джак. После и на Жоро...

- Как разбра? - Окопити се изведнъж Ди Баси. - Ами Коук? Ами Кожата?!?

- Елементарно е. Просто съм жена. Въпреки, че съм много повече мъж от вас, тъпаци. Ебаси професионалиста! Умря само на втория пълнител.

Щаер се запъти към багажника на тойотата. Беше хванала погледа на Джак секунди преди да издъхне. Натисна ключалката – беше отключена. В широкото помещение пребиваваха телата на Коук и Полийн. Упоени. Стефания скъса дрехите на Коук и с четири отработени резки движения на ножа си очерта дълбок квадрат в кожата на гърба му. Със следващото рязко движение гърбът бе буквално одран.

- Ето! - Изхили се кретенски Щаер. - Кожа като кожа. Само че с няколко милиарда микросимвола, гравирани от вътрешната й страна. Спокойно можеш да ги оцениш на поне хилядарка буквата...

Победоносната й реч бе прекъсната от воя на Кайена, който се вряза върху Ди Баси и срещайки твърдата опора на тойотата разсече тялото му на две. Горната половина подскочи високо, пръскайки през новопоявилия й се отвор червено-жълти зловония. Разкъсания пикочен мехур, останал в долната половина, пръскаше позната жълта течност** на всякъде.

На Таня й трябваше секунда да се окопити. Но тази секунда бе най-фаталната и най-дългата в живота й. Щаер я беше изпреварила с цяла дължина и вече я водеше с един изпразнен пълнител. Външно на поршето нищо му нямаше. Нито един от куршумите не пропусна тялото на официалната шефка на ПАЗАЧА.

Докато сменяше пълнителя, Стефания гледаше към Ди Баси със смесени чувства. Лек повей на съжаление мина през съзнанието й. Беше свикнала с хипаря. Беше жалко, че го изгуби. Много, много жалко...

Топовен изстрел я изкара от унеса й, а парещата болка от половин инчовия куршум, която усети в бедрото си я накара да изкрещи и да пусне автомата. Лейди Кроу изви волана на жигулата и докато гумите на автомобила свиреха, опитвайки се да го спрат от осемдесетте километра в час, Кроу се претърколи и се прикри в шахтата до пътя. Останалите шест куршума от Десърт Ийгъла й, петдесети калибър, оставиха огромни ями по теникиите на мястото дето до преди малко се помещаваха недоразвитите гърди на Щаер. Младата беше истинско профи и вече се помещаваше от другия край на джипа, докато дясната й ръка инстинктивно беше извадила неизменния Макаров и беше изпразнила половината пълнител в жигулата, още докато прелиташе над тойотата.

Скрита на относително сигурно място, Кроу смени празния пълнител с нов. Нещо я притесни. Някакво усещане, което силно загложди инстинкта й я накара да отправи поглед към жигулата. Огненото кълбо бе последното нещо, което Кроу видя в житейския си път на този свят.

Стефания се приближи предпазливо, тътрейки ранения си крак, чиято разкъсана артерия вече бе грижливо стегната с полеви турникет, изработен от един от ръкавите на Ди Баси. Пистолетът с дясната й ръка висяха до тялото й, но това привидно безразличие можеше да струва живота на всеки, който се опиташе да се възползва от него. Взривилият се автомобил гореше като факла. Но тя не се плашеше от него. Вниманието й беше изцяло насочено към неканената гостенка. Излишно. Тялото й бе обезобразено от огнената вълна и набилите се шрапнели по него. Кроу изглеждаше мъртва, но Щаер не оставяше нищо на случайността. Пусна цели два контролни изстрела в главата на Кроу и дори се убеди лично, че куршумите са минали през главата и са я напуснали от другата страна. Вече беше изтощена. Отправи се към хондата на хипаря и криво-ляво я подкара към товарния терминал на летището.

Беше раздвоена в мислите си. За пръв път се чувстваше така. Погледна турникета, стегнал бедрото и. Единственото нещо, което й остана от хипаря. Една сълза потече от лявото й око. Отдаде я на загубата на Ди Баси. Грешеше. Представа си нямаше, че сърцето й скърби за Джак – най-достойния противник, който беше срещала...




*SIG SG 550 - Автоматична щурмова карабина, пр. Швейцария. Калибър 5.56х45 mm х 5/10/20/30 бр. в пълнителя. Ефективна далекобойност 600 m. Скорострелност 700 изстр./min. Източник и снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/SIG_SG_550. Използвана по желание на прототипа на Джак като отговор на въпроса на автора „От какво искаш да умреш?“ (б.а.)

** Казах ли аз, че и урина ще се лее, а? (б.а.)