Тази мила, мила Кекла

05 февруари 2007, 16:12 Публикувано в BgLOG | 14 коментара , 1069 прочита
Категории: Новини, Нещата от живота, Забавление, Събития, Приятели, Купон
Етикети: пловдив, кекла, майнатаун
Решихме този уикенд с Яна да се разходим малко на гости на Кеклето до любимият ми Майнатаун и да я видим, че нещо се разтъжихме за нея, пък и след 7-8 месеца може и да не я познаем ;))

Та посрещна ни милата Кекланка на Гарата в Пловдив, пийнахме по кафенце и биричка (аз две ;)) и отидохме в квартирата. Там се запознахме и с някои от обитателите й:

P2030010
Естествено на първо място - Кекла :))

P2030011
Марионетката, която е в процес на разработка;

P2030012
Готината кукла, която някой от блогерите й подарил (да ме прощава, ама забравих кой е /засрамвам се/).

Когато бат' Кольо Кеклов (считайте на Кекла половинката) се прибра от работа, тръгнахме на разходка из Пловдив, защото бях решил, че е крайно време за почти 27 годишното ми съществувание да видя нещо и от този град. Та първата ни дестинация беше тази:

P2030017
За тези, които не знаят, това е паметника на Альоша, който някога новата демократическа власт и току що оформилото се псевдо-демократично общество бяха решили да съборят наред със всички паметници посветени на каквото и да било руско, съветско и т.н.

P2030034
Като се качихме с много пуфкане горе, намерихме още един интересен паметник, който лично на мен ми допадна много.

P2030035
Видяхме и Альоша-та от близо

P2030048
Но да не измествам акцента прекалено към Майнатаун, ето отново снимка на Кеклето, този път в комплект с Кольо, с когото много си допаднахме по общата ни страст - въздушните спортове.

P2030063
Като слезнахме се запътихме и към Стария град, а по пътя налетяхме на тази симпатична църква, чието име не разбрах (мързеше ме да ходя да го видя).

P2030065
Противно на очакванията ми, не останах особено впечатлен от Стария град. Не знам, може и да не съм го разгледал както трябва, може и от сумрака да е... Едно от малкото неща, което ми направи силно впечатление беше Анфитеатъра.

P2030080
Някои хора казват, че да отидеш в Пловдив и да не седнеш в "Пожарната" е все едно да отидеш в Рим и да не видиш Папата. Денят ни приключи в тази приятна кръчмичка с приятната сервитьорка, която беше изключително отзивчива и дори почерпи Кольо цигара, когато неговите свършиха. Ако се питате защо единствената снимка от там е на празна маса, еми туй момиче толкоз бързо ни носеше бирите, че нямаше време за снимане после ;))

P2030087
Вечерта приключи в квартирата на Кеклови, където продължихме веселбата на бира и пуканки. Дори и плюшените играчки останаха доволни. Това са едно от Кеклините произведения, на когото забравих името (тъмнокожото) и веселият Парцаливко.

Надявам се всички, на които Кеклето им липсва, да са доволни от краткия фото-разказ. Също така предлагам като се затопли времето да направим един масиран щурм на Кеклофенове в китното селце Бузовград, където бъдещите родители мислят да се оттеглят след месец.