Днес (13.03.2007 г.) една личност, която никой от вас не познава (искрено се надявам да имате това щастие) успя за няколко секунди да ми вдигне кръвното над 200 и да влее една камара гняв в мен. За да го изкарам, реших да направя малка литературна касапница. Моля, никой прототип на герой да не ми се обижда, няма нищо лично в това, просто така ми идва на сюжета. Нямам никакви задни мисли!!! (Джонефф, прочете ли внимателно – НИКАКВИ ЗАДНИ МИСЛИ!!!...

Айде, един подарък за уикенда - пет пищни блондинки в София :)))...

Ейми приключи с броя след час. Отвори горното чекмедже на бюрото и извади картичка с китен колумбийски пейзаж. Махна капачката на флумастера и започна старателно да пише: „Татко, липсвате ми.
Чувствам се болна и мисля да се прибера за малко вкъщи. Много ще се радвам да ви видя всички, но няма да имам време. Дали би ми помогнал с един самолетен билет, защото съм пред заплата?
Целувам ви:
Ейми“
Надписа адреса и залепи пощенската