Това е разработка на евреите, ВанкА

Айдеее, в Русия съм, в Русия. Чак се учудих, че толкова късно се появиха подобни писания. Това  е разработка на военните, Ванко. Плаща им се отвън-няя начин, както ни плащаха и на нас да бутнем Жан и да мръзнем през януари. Авторът на постинга, разбира се, тогава го е нямало с нас. Той на масови мероприятия не вярва, защото знае, че всичко е  лъжа и измама-част от голямата игра, в която нищо не зависи от нас, дребните риби.
Обаче така се минава-аз си купих една кола с парите,  които чичко Шорош ми даде,  за мръзненето ми тогава.

Вие кво си купихте?

Мислел си, другарят,  видите ли, че някой употребява учителите.  И него щяха да го употребят, ако вземаше 300 лева-защото употребата зависи от вложението.. Само че авторът не взема такива пари-да е жив и здрав(и Сашо Божков не ги взема) То е ясно-употребяват се хора, които земат триста и по-малко лева. Той не е абдал, като тях-той е тарикат и тези пари са смешни за него. За да си тарикат, трябва си скептичен, да знаеш, че всичко е далавера, да си циничен и цинизмът да те е изтъкал изцяло, защото това е рисунъка на истинския социалистически човек. Трябва да си акумуш-но това включва цял арсенал от качества-на нищо да не вярваш, всичко да осмееш, защото зад всичко седят играчи и тарикати, които си пълнят гушата от наивността на абдалите.. Два са  обществените типажи от памтивека-тарикати и балами.

Баламите са с по триста лева-наречете ги лузъри. Днес те стачкуват, борят се за коматеца.. Тарикатите ли-ми те са солта, за тях са готините мадами.. Те са тези, които живеят от потта на баламите. Но имат правила -вземаш си своето и не се бъркаш на другите тарикати, тези на теб. Така е устроен светът-

винаги да има по голям тарикат от теб.

Световният заговор на големите батковци е най отгоре-те движат нещата; има нека тайна вежа-пееха Бело Дугме*. знаете ли защо стана хит-ами защото тези, болшинството, които реват с пълно гърло, че има нека тайна вежа за све нас, мислят точно това.  Защото е по лесно. То е вариант на бягство от свободата, на бягство от отговорността.

 Така са мислели и младите есесовци точно преди 70 години("Ние, германците, сме толкова щастливи. Ние сме свободни от свободата.")

Така е мислел преди повече от трийсет години и героят на Георги Марков Петко от есето „Освобождението от свободата” Само, че толкова много сме писали за това последните години, че чак е неприлично да пишем пак за него.

Сашо Божков харесва автора на постинга. Няма как да не го харесва-щото са от една порода. Същата, която прецака ланшното студуване. Аз също го харесвам, когато не пресолява манджата с цинизма на соцтарикатите.. Въпросът е друг.

Първо, такива писания лишават хората  от надежда." Дори когато сме готови да загинем, съпротивлявайки се, за да не бъдем просто избити, импулсът да се борим идва в по-малка степен от нашата себичност и в много по-голяма от такива неосезаеми, нематериални ценности, каквито са традицията, честта (дадената дума) и преди всичко - надеждата. Когато надеждата е напуснала хората, те или безуспешно се опитват да избягат, или се оставят да бъдат избити без никаква съпротива. Като замаяни те ще си останат до края вкопчени в живота"-пише Хоффър. Като евреи пред газови камери, като мужици в Колима.

Въпросът не е дали автора е прав-щото той няма как да е, с такава концепция-тип в" Русия съм, в Русия," построена с тухлите на байганьовщината, ошлайфани със соцтарикатски скепсис.  Въпросът е, че когато трябва да подкрепим гражданското общество със всички сили-защото дори последният метек  се бунтува, когато са нарушени правата му или е поставено съсловието му на ръба на оцеляването, той ни пробутва  отровна лимонада. С ясното съзнание, че ние сме жадни именно за нея-  още Паскал, пише, "всички хора по природа се мразят един друг"-но днес ние ще си седим в къщи зад прозореца и ще гледаме как абдалите се борят  за правата си, и от там за нашите. Ще чакаме друг да го направи това  гражданско общество. Някой като автора и Сашо Божков, които ни препоръчват-я да видим какво:

Който не подкрепя стачката на българските учители подкрепя политиката на Станишев

Същата, която не му позволи да си изпълни обществения  договор между власт и граждани.

Ерго, който не подкрепя стачката на учителите, е против правото на гражданското общество да настоява за спазване на обществените договорки между него и властта, но и срещу  протестът, като основен камък, изграждащ  гражданското общество

Ерго, който не подкрепя стачката на учителите е против гражданското общество, против демокрацията, против разбирането й ,че тя е колективна борба за по добър живот.

Такива хора не заслужават демокрацията или не могат да бъдат при  свободните хора-те, понеже са големи тарикати, искат да са от другата страна на барикадата-там, при големите батковци, държащи хляба и ножа.

Защото няма как да не дойде, именно при такива моменти, време разделно. При тарикатите или при гражданите.

А  свободни граждани, или роби?

Нали се разбрахме-полисът, обществото, още от древна Гърция до наши дни, се е управлявало от общото събрание на свободните хора.Нямат място там робите..

Когато непочтителният интелектуалец си свърши работата:

"Най-добрите са без убеждения, докато най-лошите - изпълнени със страст и напрежение.

Безспорно иде откровение,

Безспорно иде второто пришествие."