Как отказах цигарите

Трябва да направя равносметка( на стр.13 от книгата "Лесния начин да откажем цигарите" ,авт.Алън Кар). Аз не ги отказах с помощта на книгата, по препоръка на приятелка, след като ги отказах започнах да я чета. Отказах ги така все едно са нещо ,убягва ми израза ,ммм нещо непотребно, за което не трябва да се замислям много-много, тоест без излишен драматизъм и без да си давам много зор. Същото е когато отивам на фризьор да ми "вземе връхчетата".Сега, четейки книгата, наистина аз ги спрях по способа който е описан вътре (поне от това което прочетох до 13стр.). След едноседмично боледуване, по време на което аз не пушех, си казах "ето една седмица вече не пуша, но не се чувствам ужасно, не съм депресирана", напротив ,чувствах се ОТЛИЧНО и в кондиция. И за какво е целият този цирк, ооооу много е трудно, в кръвта ти има нещо което не можеш да изчистиш ей така, трябва ти никотин и бла-бла. Глупости. Казах си - "Аз не пуша вече", с това се изчерпа всичко. Последната си цигара изпуших следобед на 25 септември, бях смъкнала 38 градуса на 37 , от цигарата не ми стана по-добре. Изпуших я просто защото имах нужда да направя нещо друго освен да лежа,тракайки със зъби под 10 одеала или да се потя от температурата пак под същия брой завивки.Навън беше доста горещо, а аз бях като парцал.Тогава все още не знаех, че това е последната цигара, не казвам в живота ми, не мога да се изсиля на такива категорични изказвания, така че без много усилия тя стана такава. Винаги съм си мислила, че ще стана "100 кила" като спра цигарите, че ще ми е адски трудно и болезнено да преодолявам някои по трудни моменти в живота, сега осъзнавам какво всъщност са ми отнели цигарките - свободата. Докато не са ме анатемосали, това си е моето виждане по въпроса. Преди за мен беше нормално примерно - като нарисувам картина и да застина с една цигарка отстрани да я огледам, мислех си че така се съсредоточавам и какво ли още не. Цигарките отнемат и свежия дъх знаете го, и не ми говорете, че се продавали дъвки и т.н., нищо не помага.Още докато пушех, отбелязвам това защото сега са ми още по изострени сетивата, са ме отблъсквали много задимени помещения и пушачи тежка категория (3-4 кутии), на които кожата им е просмукана вече с миризмата (защо не си го кажа- вонята) на цигари. Сега си давам сметка какво търпят непушачите, честно, не ме разбирайте погрешно ( тази пък не пуши малко повече от месец и раздава акъли и прозрения ), просто споделям ;-) Може би не съм била "толкова страстна пушачка", както каза моят приятел ( имам "стаж" 9 години, макар че е без значение), но за мен просто си е загадка КАК стана това?! Аз си мислех едва ли не - ще настъпи края на света, ще се гърча като видя цигари, представях си се като анимационните герои които се носят по миризмата във въздуха и тем подобни филми ми се въртяха в главата. Под въпрос си е, дали, ако не бях боледувала толкова време, това щеше да се случи. Имам и други познати, отказали ги след боледуване. В интерес на истината и друг път ми се е случвало да не пуша за период от 4-5 дни, тогава също съм си мислела - "Хмм, колко време не пуша вече, бе аз дали мога да ги спра сега(което не е същото като да ги откажа май)?" Без да правя реклама на книгата на Алън Кар, той е прав, беше ме страх, да, страх да ги откажа веднъж завинаги, има нещо фатално-привличащо в този т.нар. навик. Глупаво, но за мен беше така. Да не споменавам, че имам 5 цигарета, с които пушех допреди 4 години. Ако сте пушили с дървено цигаре знаете какъв катран се събира, и може би се досещаме къде отива той, а!, вътре в нас естествено. Предвид факта, че ще имам деца някой ден, се радвам че ги спрях така. Варианта да ги спра като забременея си е смешен, едва ли ще разбера точно кога ще стане това, че да тегля чертата навреме. Да пушиш или не? Това е въпрос на самопреценка, не на избор, според мен. Нима съм слаба психически, необходим ми е малко вреден дим за да се почувствам уверена?Не ме целете с камъни.Всичко написано до този момент е на база личен опит. Не казвам никъде, че при всички пушачи е така, не обичам слагане под общ знаменател на каквото и да било. Но, ако искате да ги спрете, не е толкова трудно колкото си мислите. Аз дори не напълнях, което ми беше основната причина да отлагам края на цигарите. Според мен всичко е в главата. Ако си мислиш - не мога да ги спра, ще напълнея, няма да се справя със стреса, депресиите и всичко от което се страхуваш по принцип, ами точно така ще стане. Единствения "проблем" който се появи при мен беше - ЗАЩО не ги спрях по-рано, бих добавила, че се чувствах нелепо от това. А за книгата, ако не ги бях спряла така спонтанно, може би щях да ги спра с нея не знам, не мога да я коментирам от 13 страници само. Доста хора са луднали по тази книга, има я free в един руски сайт, аз не успях да я сваля от там защото беше претоварено и ми я пратиха на e- mail-a. Та ако ще ги спирате - не е кой знае какво, не му отдавайте чак такова значение.