В света съществуват само две сили, противоположни една на друга

„Адът и раят са в небесата” – утвърждават фанатиците. Аз, поглеждайки в себе си, се убедих, че това е лъжа: Адът и Раят не са кръгове в двореца на мирозданието, Адът и Раят – това са двете половинки на душата.

 Омар Хайaм

Силите в природата

Изследвайки обкръжаващият ни свят, можем да забележим множество най-разнообразни сили: силата на тежестта, електромагнитната сила, силата на съпротивлението на въздуха, силата на взрива, силата на налягане на течностите или газа и т. н.

Но когато е била изяснена атомната структура на веществата е станало ясно, че цялото разнообразие на тези сили във физиката, химията, биологията и в другите естествени науки е в резултат на взаимодействието между атомите.

Доколкото междуатомно взаимодействие има основно в електромагнитната природа, то, както се оказва, болшинството от тези сили представляват само различни проявления на такова взаимодействие. Едно от изключенията е, например, силата на тежестта, причина за която се явява гравитационното взаимодействие между телата, имащи маса.

В крайна сметка цялото разнообразие от съществуващи сили може да се сведе към две: силата на привличане и силата на отблъскване – и към техния баланс. За по-нататъшното излагане на материала нека се разберем да считаме силата на привличане със знак (-), а силата на отблъскване със знак (+) (в координатната система свързана със земята, човека, клетката, атома и т.н.).

Силите в природата или техният баланс са същността на причината за всичко, което се случва или гарантирано не се случва в материалния свят. Всичко в нашата вселена съществува от баланса на две сили: силата на привличане и силата на отблъскване, тоест (-) и (+). При това там, където я има едната сила, задължително трябва да присъства и другата. Нито една система, нито един механизъм няма да може да работи, ако в него не действат две противоположни сили.

Но какво е това сила? Например, силата на гравитацията сама по себе си – ние не я познаваме. Усещаме само различните действия на тази сила и реакциите на нея и не повече от това. Ако съединим двете равни, но противоположно насочени сили на привличане и отблъскване, то ще получим 0, например при безтегловността в космическия кораб.

Следователно от 0 получаваме (-) силата на привличане и (+) силата на отблъскване. Всичко останало е преобразуване, трансформация на тези две сили в материя през нашите сетивни органи. Тоест, в крайна сметка получаваме същност – съществуваща от нищото. Между впрочем, известният астрофизик Стивън Хоукинг утвърждава, че съвременната космологична теория е напълно способна да обясни създаването на света от нищото.

Общият закон на природата

В природата действа един общ закон – законът на любовта! Обаче както знаем, любовта може да бъде егоистична – любов към себе си, или алтруистична – любов от себе си към другия, към ближния. В нашия свят този закон се изразява във вид на любов към себе си и се явява по своята същност егоистичен, в частност неговото действие се нарича закон на гравитацията.

Притеглят се положително и отрицателно заредените частици, северът и югът в магнита. И Земното кълбо обича всичко, което се намира във въздуха и иска да привлече към себе си. То има привличаща и отблъскваща сила, както във всяко физическо, химическо или биологическо явления. Този процес се състои от голямо количество частности, които не винаги разбираме.

Природата е неделима и само в нашите представи се раздробява на различни нива: неживо, растително, животинско и човешко. На неживо, растително и животинско ниво това е природа, с цел съхранение, представлява „улица с едностранно движение” – пробужда се да действа пряко за собствено благо. От друга страна, на човешкото стъпало има още едно особено действие, което често грешно се отнася към алтруистичната любов.

Човекът е способен да усеща ближния си – и затова е готов да даде на ближния нещо, но за сметка на последвалата изгода и наслаждение. Усвоили сме различни способи за използване на ближния в собствена полза, каквито няма на по-ниските нива. Такова действие в никакъв случай не трябва да се отнася към алтруистичната любов.

Йерархията на естествените науки

По-рано беше отбелязано, че цялото разнообразие на сили във физиката, химията, биологията и в другите естествени науки е резултат от взаимодействието на две противоположни по направление сили. Във философията е известен законът за единството и борбата на противоположностите. Именно противоречието, борбата на противоположностите съставлява основният източник на развитие на материята и съзнанието.

Но ако развитието на материята се описва със законите на основните естествени науки: физика, химия и биология, то със съзнанието се занимава основно психологията. При това, всички тези науки имат  взаимопроникване.

Така, например, съществува физична химия и химична физика. Многото биологични процеси е невъзможно да се разберат без да се вземат под внимание химичните и физичните закони. Също и в психологията се използват знанията за физичните и химични процеси, случващи се в биологичния организъм на човека. Например, психофизическият закон на Вебер Фехнер, според който силата на усещанията е пропорционална на логаритъма на интензивност на дразнителя.

Йерархията на основните естествени науки в степента на тяхното  взаимопроникване може да се представи така и във физиката, химията, биологията, психологията, където всяка следваща включва в себе си частично всички предишни.

Отношенията човек и общество

Ако в материалната, физическа среда, на атомно ниво действат само противоположните сили на привличане и отблъскване, то в психобиологичната среда като в по-развита, по-висша е необходимо малко да се разшири разбирането за тези две сили, защото са задействани цели организми.

По-горе беше представено известното деление на цялата обкръжаваща ни действителност на четири нива: нежива, растителна, животинска и човешка – говореща. При това работата по създаване на човека следва да се отнесе към говорещото ниво, а неговото биологично тяло – към животинското. На свой ред, говорещото ниво се дели на четири типа отношения на човека и обществото. С тези типове отношения са описани комбинациите само на две сили: силата на желанието да получаваш (получаване) и силата на желанието да отдаваш (отдаване).

Но работата по създаването се характеризира не само с желание, а и с намерение. Тоест, заради какво или кого желанието се осъществява или ще се осъществи.

Намерението така, както и желанието, може да се съотнесе към двата типа: заради получаване, тоест заради себе си, и заради отдаване, тоест заради другия. По правилото на комбинаториката от указаните по-горе типове желания и намерения може да се съставят споменатите по-рано четири типа взаимодействия на човека и обществото. В рамките на получаването има възможност за получаване заради себе си и отдаване заради себе си, а в рамките на отдаването – отдаване заради отдаването и получаване заради отдаване.

Да разгледаме накратко тези съчетания. Първото – това е желанието да получаваш заради получаване за себе си, тоест само за любимия себе си – добре известното на всеки. Такива хора се отнасят към типа завършени, пълни егоисти.

Второто също е желание да получаваш, но завоалирано с допълнителни действия на отдаване на другия: заради получаване за себе си на едни или други блага. Например, да помагаш на роднини и близки, на бедните, на нещастните животни и др.

Това също са егоисти, но пребивавайки в заблуждение, считат себе си за алтруисти. Те отдават на другия само за да могат да живеят спокойно и комфортно. При това, всички действия са обусловени от желанието за получаване на изгода за себе си, даже посредством действия на някакво отдаване. Така тези хора са устроени от природата, на нивото на инстинктите.

Трето – желанието да отдаваш на другия заради самото действие отдаване. Това е, когато човек не съществува заради себе си, а живее само за другите. И накрая четвъртият тип – желанието да получаваш, но само за това, за да отдаваш на другия.

Първите две комбинации в крайна сметка са егоистични и напълно характеризират отношенията на човека и обществото в нашия егоистичен свят. Вторите две комбинации представляват отношенията на хората в идеално общество и за съжаление в нашето общество практически не се срещат. Както виждаме, от една страна, желанието за получаване и желанието за отдаване са противоположни едно на друго, а от друга – се допълват.

Като резюме към гореизложеното може да се каже следното: в неживата природа силите на привличане и силите на отблъскване, по своята същност, реализират силата на желанието за получаване и скрито, в завоалирана форма, изпълняват ролята на сили на отдаване и получаване. Но тези две сили следва да се отнесат към егоистичния тип, тъй като тяхната крайна цел е – съхраняване на съществуващото състояние (форма, свойства, баланс) заложено от природата изначално, тоест в собствено благо. По такъв начин двете сили: привличане и отблъскване – образуват материята.

Силите на развитие и угасване

Съвременната астрономия е показала, че в различните области на Вселената не съществува абсолютно равновесие на силите на привличане и отблъскване, една от тях задължително преобладава. Там, където преобладава отблъскването, материята и енергията се разсейват и звездите угасват. Там, където връх взема привличането, материята и енергията се концентрират и в резултат се появяват нови звезди. По такъв начин в хода на взаимодействие на тези противоположни сили се осъществява вечното движение на материята и енергията в космоса.

На живите организми също са присъщи противоречиви процеси: асимилацията – процес на синтез в живия организъм (отделните клетки отдават жизнена енергия към целия организъм заради растежа на организма и общото преживяване) и дисимилация – процесът на разпад в организма (получаване на жизнена енергия само за поддържане на своето съществуване, тоест заради получаване).

Тяхното взаимодействие представлява особеният източник на развитие на живия организъм. Тези противоречиви процеси не могат да се намират в абсолютно равновесие – един от тях задължително преобладава.

В младия организъм асимилацията взима връх над дисимилацията, което обуславя растежа му, развитието му. Когато преобладава дисимилацията, организмът старее и се разрушава. Но във всеки организъм, млад или стар, тези процеси си взаимодействат, макар да са противоречиви. С прекратяване на противоречията животът свършва и настъпва смърт.

В растителния и животинския свят силите на получаване и отдаване трябва да се разглеждат на нивото на целия клетъчен организъм и даже на биологичното обединение (групи, колонии, стада). Без да изпадаме в подробности, само ще отбележим, че тук силите на получаване и отдаване работят на нивото на инстинктите, на програмите, заложени поначало от природата. Заради общата цел за оцеляване на организма, на колектива от отделни клетки, индивидите живеят на принципа „отдаване заради получаване”. По-подробно с такива примери може да се запознаете в статията на А. Ангелова „Още веднъж за любовта”.

По такъв начин цялото многообразие от сили, известно във физиката, химията, биологията и другите, е резултат от действието само на две общи сили: силата на получаване и силата на отдаване. Ако първата присъства явно на всички нива на природата, то втората действа за собственото оцеляване, посредством оцеляването на целия организъм в неявен вид поддържа баланса или живота и води към по-нататъшното развитие.

Така, например, в неживата материя силата на отдаване действа скрито, а на растителното и животинско ниво тя явно развива живота. В единството и борбата на две сили – силата на получаване и силата на отдаване е заключена програмата на съществуване и развитие на Вселената и на нас самите.

Баланс на силите и хармония в природата

В протежение на десетки хиляди години човекът е живял в хармония с природата, съхранявайки баланса на силите на получаване и отдаване. Но в последните столетия силата на получаване (на желанието да получаваш заради самото получаване) в човека и в цялото общество рязко е нараснала и балансът се е нарушил. И човекът, и обществото са се трансформирали в ракова клетка на тялото на природата, поглъщайки без задръжки всичко за себе си и нищо не отдаваща в замяна.

Но трябва да знаем, че природата е програмирана да ни въздейства с единната сила на отдаването, разпределена по четирите нива. На неживото ниво – чрез почвата, на растителното – с помощта на флората на земята, на животинското – посредством представителите на фауната и нашето тяло, на човешкото – чрез обкръжението на обществото. Но по силата на своето потребителско, егоистично отношение всички ние – и обществото, и всеки от нас, днес се намираме в противоречие с програмата на природата.

Обаче не трябва да забравяме, че силата на отдаване е създаващата сила, а силата на получаване – разрушаваща, която без силата на отдаване в крайна сметка води отделния човек и обществото към гибел. Само силата на отдаване – силата на развитие, силата на живот, се явява определяща.