След една прекрасна седмица на местния празник Thanksgiving (имахме на гости приятели с деца - децата щуряха, а ние се радвахме на разходки по удивително топло време, около 13-тина градуса С), навън дойде баба Зима.

Много озъбена баба Зима.

Красиво е това пусто Колорадо. Понякога искам да не ми харесва, защото имам чувството, че съм предала българската природа. Но ми харесва доста и това е.... И лете, и есен. А явно, то си е създадено от Бог за зимни условия, мдааа....Лошото му е, че през зимата не можеш да посетиш дори за ден-два зимните курорти, защото са пълни-препълнени с почиващи/скиори/инвестиращи в покупки на имоти там... Пробваш онлайн резервации – не става. Пробваш телефон...

Седя си с изкуствено-придобита лицева пареза на дясната бузка - от госпожата зъболекар, която посетих преди час. Сега пих една чаша сок и почти си доотхапах дясната страна на устните, защото не ги чувствам. Е, ще кърви, ще кърви, ще мине.... Както казва Джей Лено: „Шер се препънала, паднала и почти си отхапала долната устна. Голяма работа – че тя не е нейна!” И моята не знам чия е...

Тази нощ имаше невиждана снежна буря тук в Колорадо Спрингс - преживяхме една цяла зима тук, но за пръв път виждам такова нещо... Облечете се топло, преди да четете нататък ..:)))