Върнете се към Филми | Профил | Публикации
всички ключови думи
Сигурно много съм изостанал от времето си, щом едва снощи седнах да гледам най-нашумелия български филм от последно време "Дзифт". Но какво да се прави - недоверието към родното кино някак си е заложено в мен. С филма на Явор Гърдев обаче нещата се оказаха по-различни. Знаех, че филмът е направил фурор на последния Московски филмов фестивал (а и не само там), затова се опитах да погледна на продукцията с очите на преживелия кошмарите на соца руснак. Но дори и така лайната, показани в кадър се оказаха твърде, твърде много. Което си беше радостна новина, защото филмът определено ми хареса. Здрав, български гранитогр..., пардон, "черен" филм. Е, на места попресолен заради идеята, но пък кой е казал, че и лайната не са солени? Хубаво е, че се случи този филм в края на прехода (дали, обаче, това е краят?). Щото много лайна се изядоха не само в очакване на светлото бъдеще. Те продължават и до ден днешен. И едва ли една скапана лайнарка може вече да побере всичката тая нечистотия, която ни е заляла до шия.
Най-хубавото във филма обаче бе прозрението, че и в лайната човек може да намери хумор. Всъщност червената нишка на тази оптимистистична нотка ми помогна по-добре да се вгледам в детайлите. И тъкмо там бе стаена и насладата. В суматохата от богомолски секс, насилие и впечатляващ наратив а ла Швейк успях да зърна няколко до болка познати неща в съвършено друг и нов ракурс. За моя изненада в една от сцените току от небитието се мярна и познатият образ на едно медийно явление от последните години - Явор Дачков. Амплоато му тук бе обаче нетипично (а може би не и за самия него). Така или иначе, предлагам на филмовата аудитория да даде отговор на моето запитване:
Какъв е във филма "Дзифт" Явор Дачков?
Възможни отговори:
- пияница
- затворник
- надзирател
- музикант
- бияч
- теляк в женската баня
Наред с вашите отговори ми се иска да чуя и някоя дума за филма.
За да коментирате тази публикация трябва да се регистрирате. натисни тук
Още...