Сигурно много съм изостанал от времето си, щом едва снощи седнах да гледам най-нашумелия български филм от последно време "Дзифт". Но какво да се прави - недоверието към родното кино някак си е заложено в мен. С филма на Явор Гърдев обаче нещата се оказаха по-различни. Знаех, че филмът е направил фурор на последния Московски филмов фестивал (а и не само там), затова се опитах да погледна на продукцията с очите на преживелия кошмарите на соца рус...