Във невидими вени преливам обич

и когато спасявам съм все пак щастлива...

Това е посоката, която ми сочи

че още не съм мъртва, а отчаяно-жива...

Нещо, че ме написваха като книга

с чужди почерци и думички луди

от душата ми струи кръв и пристига,

като мъничко и огромно чудо.

Защото аз от обич преливам

чрез маркучета и незрими тръбички...

Важното е, че идвам добра и жива,

важното е, че стигам за всички...

За мен

Общности