Сенки

Мразя го тоя сън... Ужасно много... 

Не е нито страшен, нито минава за кошмар, но винаги съм го мразела... А пък все го сънувам! Снощи пак...

 Ето какво представлява:

Стоя на една готина пейка от ковано желязо, точно до нея отдясно един запален уличен фенер (?!). Наколо - ужасно гъста почти непрогледна мъгла.  Аз явно чакам някого, защото непрекъснато нетърпеливо поглеждам часовника си...

По едно време някой минава покрай мен, но мъглата е толкова гъста, че го виждам само като сянка.  Аз ставам от пейката и го извиквам по име (интересно, че не знам с какво име го назовавам човека).  Той обаче явно не ме чува. Аз виквам отново, но той не се обръща и скоро изчезва обратно в мъглата.  Разочарована се връщам да седна отново на пейката, но тя заедно с фенера са изчезнали безследно...

Изведнъж се оказвам на нещо като възвишение. Мъглата все още я има, но виждам как покрай мене минават  разни хора. Аз им викам, викам, ама те само се поуслушат и без да ме забележат продължават на някъде и изчезват в мъглата...

Новото в съня от снощи беше една бременна жена. До сега не беше се появявала... Изникна изнивиделица и въпреки мъглата я виждах съвсем ясно. Беше тъмнокоса и много бременна (боже колко тъпо звучи само това). Беше облечена в тъмносиня дълга лятна рокля без ръкава и си ветрееше с ветрило. Личеше си, че й е много горещо... Тя нищо не ми каза, даже май не ме забеляза, сякаш гледаше през мен. Но й аз нищо не казах. Само стоях и я гледах...