Сред грейналата ръж......


Ще си спомниш ли за мен, когато нежно вятъра повее
Над полето с грейналата ръж...
Зарежи ревнивото небе и слънце
Сякаш пак сме двама сред поля от злато



И погледна тя, нейната любов
Сред поле от грейналата ръж
Във прегрътките му нежно се отпусна
Сред полето златна ръж
Ти ще бъдеш ли до мен,  моята любов
Сред полята златна ръж ?
Да оставим слънцето да ни завижда
Прегърнати сред златна ръж


Виж как вятъра помилва златните поля
Сякаж той за теб си спомня...
И полята злато грейват
Усети тялото и нежно когато тези устни той целуна
Сред полята златна ръж....

Не давах празни обещания
Но за тез,  които не изпълних
Кълна се в бъдещите дни:
Ние ще се носим с теб любов, както сред полята златна ръж


Минаха години много подир този летен ден
Сред полята златна ръж
Виж децата  как безгрижно си играят
Сред поля от златна ръж


Ще си  спомниш ти за мен,  когато вятъра повее
Сред полята златна ръж
И кажи им смело на ревнивите  небе и слънце
Ходихме  в  поля от злато !
И днес вървим из златните поля !
А утре пак ще бъдем с теб любов сред грейналата ръж !