Защо НЕ участваме тази година в националната конференция “Училището - желана територия на учениците” или за “свободата на словото”

    Четох двата поста на Куини и се сетих за нещо, което ни се случи миналата година на общинското ниво на конференцията. Тогава аз и  моята партньорка Вили Христова представихме своята екипна разработка по сериозен проблем за нашия град, но и за много селища в страната. Презентирахме  своя личен професионален опит. Комисията с болшинство представители от общинската власт прецени, че не сме достойни да продължим напред. Колегите бяха на полярното мнение. Не искахме да се ровим защо е станало така. Но чухме  изпуснати неволно думи. Явно темата бе твърде деликатна и не биваше да й се дава гласност. Нямах намерение да ви занимавам с това, особено предпразнично. Но постовете на Поли, после и на Дани, ме наведоха на мисълта за правото ни на мнение като учители и граждани. За съжаление не разполагам с декларации от класа  на колежката за излагане на детски снимков материал в интернет пространството. Затова не мога да ви покажа презентацията. Представям  ви само доклада. Престраших се да си покажа и лицето пред вас, защото естеството на тази публикация не приема повече визуална анонимност. Мисля, че вие сте комисията, която най-точно би изказала становище. Благодаря и предпразнично се извинявам!

Доклад "Обучението по БЕЛ във 2.кл.-два образователни модела"