Тя

09 август 2011, 21:58 Публикувано в BgLOG | 11 коментара , 357 прочита

Още от дете бе разбрала, че не може да разчита на мъжете. Във времето, в което живееше се ценяха красивите слабохарактерни жени. Такъв тип жени успяваха в живота, налагани от своите покровители. На пръв поглед постигаха почти всичко - медиите шумяха около тях, добиваха популярност и образите им те атакуваха отвсякъде-телевизия, списания, билбордове, сайтове... Те бяха пример за подражание на настоящото поколение. Всяка тийнейджърка мечтаеше да бъде като тях. Но не и тя! Предпочиташе да се бори за за своето щастие сама. И бе приела това като предизвикателство. Срещна го преди две години. От самото начало те имаха различен усет за живота. Тя умееше да се възхищава на живота. Страхуваше се от смъртта и затова се стараеше никога да не мисли за нея. Напротив - отдаваше се на живота с всичката страст, на която бе способна. Животът й не би могъл да тлее. Трябваше да гори, да искри като празничен фойерверк. Новото, интересното, необичайното- ето в какво тя чувстваше красотата и смисъла на живота. А той бе обикновен, скучен. Отначало тя се надяваше, че може някак да го раздвижи. Струваше й се, че е достатъчно да му покаже колко е прекрасен този свят и той ще му се открие. Ще види, ще разбере, ще почувства вдъхновение от великото очарование, което е побрано в живота. Той наистина започна да се отваря за живота. Но у нея оставаше усещането че тя го дърпа, влачи, придвижва. И с всеки изминал ден това чувство ставаше все по-непоносимо. Нищо в нейния живот й се удаваше просто. Тя мразеше "лесния" път. Всичко трябваше да постига с усилие. Но познаваше способността да живее непринудено. Обичаше тази лекота, държеше на нея и много ценеше това усещане. А той и отнемаше именно него! И това я погубваше. Тя се опитваше да се приспособява към него, сякаш му казваше "Ти си водещият тук! Ти си главният! Напълно ти се подчинявам!" А той, като че ли нарочно, с всеки изминал ставаше все по-пасивен. Именно това я довеждаше ту до ярост, ту до абсолютно непреодолимо отчаяние. Така той унижаваше жената в нея, унижаваше човека в нея. Именно това породи разрива в техните взаимоотношения. А най-ужасното бе, че той дори не се досещаше за това.

RSS за коментари Коментари

# | от Sluchaina на 10 август 2011, 14:10

Здравейте, много ми беше приятно да прочета тази история. Имам няколко въпроса, ако ви се обсъжда - ако не, просто не ми обръщайте внимание :):

1. Не смятате ли, че ако Той беше толкова скучен и тривиален, тя нямаше да го избере? Може би в него е имало все пак нещо от онези искри на "новото, интересното и необичайното", но Тя е престанала да ги забелязва с времето?

2. Един толкова пасивен Той изобщо не би се зарадвал на водеща роля, според мен. По- скоро такава роля наистина ще го подтикне към още по- голяма пасивност.

3. "Приспособява се" според мен е доста различно състояние от "подчинявам". Ако Тя приема приспособяването като подчинение, нещата отдавна са отишли на кино, просто никой още не се е досетил за това.

Поздрави!

# | от Krass на 10 август 2011, 17:39

Искам да разбера нещо повече за двата образа. От споделеното не мога да разбера по убедителен начин вината (ако наистина я има) нито на единия, нито на другия. Опитвам се да оправдая всеки в неговата позиция, но не ми се предлага достатъчно характеристика на образа. Струва ми се, че има автобиографични елементи. Ако е така, това предполага пристрастие на автора. Е, аз съм мъж (което много вероятно си личи от снимката) и от тази позиция мога да намеря доводи да защитя "Той". Тук обаче мисля, че всеки от двамата не е дооценил другия. Така се раждат разочарованията и възхищението, което обаче не се е случило. И на въпросите, които поставя "Sluchaina".

1. Мисля, че е точно така. С течение на времето ставаме скучни. В случая е показана само нейната гледна точка. Ами ако запитаме "Той", какво ли ще ни сподели?

2. Пасивността изобщо не е привлекателна черта в характера. И ако е бил водещ, в един момент, извоювайки равновесие в отношенията, неговата роля се оценява на пасивна. Така че пасивността е функция на отношенията помежду им;

3. Приспособяването в случая може да е продиктувано от две причини - първо - от силна любов към другия да си готов на лишения и саможертви, противопоставяйки се на самия себе си, второ - страхът да не загубиш това, което ти принадлежи. Тук е възможно също да има любов, но користна.

Живейте и се обичайте!

# | от Sluchaina на 11 август 2011, 10:24

Здравейте, Krass. И на мен ми се струва, че има автобиографичен елемент и съответно пристрастие. Няма лошо - ситуацията е често срещана, наистина. По недоизградените образи всеки може да си доизгради каквото му липсва, което е предпоставка за разговор, според мен :).
Относно пасивността - кой казва, че е привлекателна? Тя е просто черта на характера. Въпросът ми се основава на това, че по мои лични наблюдения хора, които са избрали пасивен модел на поведение се чувстват доста некомфортно, когато принудително се окажат в активна позиция и от тях се изискват (и очакват) действия, решения и т.н.
Относно приспособяването - винаги в една връзка между двама има момент на приспособяване, нагаждане на характерови особености, потребности и реакции. Без приспособяване не може да се мине. Просто не ми се връзва "Напълно ти се подчинявам!" - подчинението не е форма на приспособяване. Естествено ще бъде ако Тя е толкова витална и активна да приема подчинението като нещо крайно неприятно и нежелателно. Образът обаче наистина не е пълен и подхождам към него от позицията на влюбена Тя :)))), а това може съвсем да не е така.

Поздрави!

# | от Krass на 11 август 2011, 12:49

Влюбена, но обидена. Съгласен съм с мнението за пасивността. Но тук като че ли се очертава нещо по-различно. Все пак нали може да гадаем за отношенията между недоизградените образи :-) Мисля, че Той е спечелил в началото именно с активността си. Получавайки това, към което се е стремил, активността изчезва. И съвсем естествено е Тя да е обидена. За мен това е най-характерното в нейния образ. Ех! Мъже, мъже...

# | от Sluchaina на 11 август 2011, 13:54

Възможно е, разбира се - нали гадаем за непълни образи :))). Но за мен най- характерното в нейния образ е виталността. Съответно, изборът на относително пасивен Той е логичен донякъде. Мисля, че тя просто не е очаквала Той да е чак пък толкова пасивен. Разбира се, възможно е и Той да е претърпял регресивно развитие като следствие от нейната свръх активност.
Относно "обидена" - не ми звучи обидена, по- скоро тъжна и разочарована.
Но при всички положения - Ех! Мъже, мъже.... :)))

# | от Krass на 11 август 2011, 14:23

Мисля, че е време да се намеси "най-великата от всички" THE GREATEST OF ALL.

Вече започнахме да се терзаем от съмнения и колебания.

# | от DF на 12 август 2011, 12:34

Иска ми се да чуя версията на сигурния, успял мъж за общуването му с повърхностната жена, която не умее нищо друго освен да тича като изоглавена по светски партита, за да може на сутринта да си изреже снимката от някое жълтичко вестниче.:) Сорри, че съм гадна в момента, но когато се изтъкват качествата на едната "успяла" фигура и се подценява успеха на другия "успял" няма как да не си помисля, че има нещо гнило в историята. Освен това никой не може да подчини една успяла и целеустремена жена, ако "ТЯ" не желае да се чувства мъченица, но ако иска да е някаква ревлива изкупителна жертва, тогава успехът просто е сбъркал жената.

П.П. Струва ми се, че той си е норамален мъж и щом като е успял, значи е амбициозен и достатъчно активен, НО сигурно не си пада по "лЕЙДи по-, най-" и от тази гледна точка не се чувства задължен да и' играе по свирката, нито да слугува на капризите и'. Е, човек/жената не може да има всичко, а мъжете никога не предлагат достатъчно. Това е интересната част.:)

# | от THE GREATEST OF ALL на 13 август 2011, 20:18

Да, наистина има автобиографичен момент. "Тя" е плод на едно случайно познанство от преди известно време. Просто споделям чертите които видях у нея при нашите срещи и раздели. И част от нейния вътрешен свят до който ми позволи да се докосна. За "Напълно ти се подчинявам" сте права - не отразява характера й. По-скоро желанието й да направи партньора си по-активен. За да могат и двамата да се чувстват равнопоставени. Така тя няма да чувства че го дърпа напред, а той ще се чувства по-пълноценен и равен на нея. Иначе разривите между тях ще се задълбочат, което неминуемо ще доведе до тяхната раздяла. А какво означава "пълен" образ. Нима не опознаваме някого постепенно? А този човек не се ли променя с времето? Всъщност ако я/го познаваш напълно няма ли това също да доведе до намаляване на интереса към този човек и раздяла. Май точно в това е тръпката във връзката - в непрекъснатото опознаване на двамата партньори и промените в характерите, които допринасят за задълбочаването на връзката и любопитството към другия. Между другото, да поясня че съм мъж.

# | от Krass на 14 август 2011, 00:23

E, THE GREATEST OF ALL, направо ме срази! Бях готов да се обзаложа, че авторът е жена. Сега вече нещата се променят, но въпросите остават. А какво означава "пълен" образ? В случая търсим по-пълен образ, който да обслужва интересът на читателя, а не на партньора. Нека той си остане загадка за другия, но не и за читателя.

Впечатлен съм!

# | от DF на 14 август 2011, 10:00

И мен никнейма ме накара да си помисля, че пише жена с подчертан комплекс за малоценност, но... винаги може да не е точно както си го мисля АЗ.

А по отношение на поста, все още смятам, че ако единият стои на брега и дори не помахва, а други гребе здраво в обратна посока към успеха, то двамата отдавна са се разделили и отминали, а това че отлагат да си го признаят публично чрез официална раздяла/развод е техния си садо/мазо начин да си живеят калпаво живота.

# | от Sluchaina на 14 август 2011, 10:54

THE GREATEST OF ALL,

наистина впечатляващо. Доста се колебах, но и аз накрая реших, че пише жена. В една връзка всеки заема своето място, нагажда се някак и промените вървят синхронно - защото и двамата партньори подлежат на промяна, нали? Прав сте, че няма нещо като "пълен образ" в една пълноценна връзка (и партньорите би трябвало да са наясно с тоя факт, ако са достатъчно пораснали :))
Но пък за нуждите на читателя "пълен образ" би допринесъл по- лесно да се досетим, кого имате предвид :))).
Може би си заслужава да разгледаме какво точно имате предвид под "равнопоставени". Ако партньорите са наистина равнопоставени, Тя би трябвало да се съгласи (и нагоди към факта), че той е пасивен, а не да го дърпа и бута в разни посоки. Това вече ще е равнопоставеност - всеки си има свое светоусещане и посока. Той, от своя страна, поне понякога трябва да поема инициативата, за да не се чувства Тя незащитена. Мисля, че ще се справят, ако наистина са решили да бъдат заедно, ако всеки цени другия и ако са приятели :))))). Другото, което ми е интересно е, къде е "напред"? Според мен, когато говорим за двама, които живеят заедно, "напред" е там където се чувстват добре и двамата. Ако единият е избутан там, където и да е това, то няма да е "напред" във връзката. Пък от друга страна, колко "напред" може да се отиде изобщо?
Любопитството се надценява. Хората обичат сигурността. На 20 още не е така, но на 40 вече предпочитат да знаят на какво могат да разчитат и колко струва сиренето :)))).

Поздрави, радвам се, че поговорихме :).

П.с. Много ми е интересно как ще звучи историята от "негова" гледна точка?

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Моите RSS

Тя

RSS за коментари Коментари