ЗА СТРУКТУРАТА НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНЦЕПЦИЯТА НА МОМН

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРОИЗВЕЖДА СЛУГИНАЖ ЗА ЕВРОПА И СВЕТА ЗА СТРУКТУРАТА НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНЦЕПЦИЯТА НА МОМН Преди конкретния анализ на съдържанието на текста в концепцията на МОМН за структурата на училищното образование е наложително да се осмисли идеята за завършване на основно образование в 7 клас и да се раздели средното образование на два етапа - първи от 8 до 10 клас и втори включващ 11 и 12 клас. Мотивите за първото нововъведение е лаконично подхвърленото, без необходимия анализ: „дебалансиране на модела на образователната система чрез прием след VІІ и прием след VІІІ клас. Неединен преход на учениците от прогимназиален към гимназиален етап”. /Анализ на неоснователността на този мотив виж в текста „Концепцията” на МОМН – проблеми и недомислия”/ За второто нововъведение не са посочени мотиви. Търсейки съдържателните мотиви за тези две нововъведения / в концепцията такива съдържателни мотиви липсват/ попаднах на текстове, които анализират структурите на образователните системи в Европа, Китай, СЬЩ, Канада и др. както и на информациите на Международната стандартна класификация на образованието към ЮНЕСКО и в тези на Мрежата за информация и анализи „Евридика” към Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура в ЕС Информацията публикувана от Евридика в текста „The structure of the European education systems 2010/11: schematic diagrams”, /Структурата на европейските образователни системи 2010/11: схематични диаграми/ изведена в съпоставителна таблица, относно образователните структури в 27 страни от европейския съюз представлява интерес за концепцията за нов закон за образованието в България. Концепцията на МОМН създава впечатлението, че авторите и въобще не са осмислили това което подсказва Евридика, защото те са включили идеи, които са в противоречие с тенденциите и структурните особености на образованието в Европа, а и по нищо не личи, че те са съобразили тази информация. Анализ на информацията за продължителността на основното образование. Характеристиките, които са предмет на съпоставка са: 1. продължителност на основното образование в години / начално и прогимназиално/; 2. възраст при постъпване в първи клас; 3. възраст на задължителното образование. Информацията за България е съобразно идеите, залегнали в концепцията. Обсъждането на тази съпоставка има изключително значение, защото образователната структура определя продължителността на обучението по етапи и степени и възможностите за включване на учебно съдържание, адекватно на социалните и културни особености на съответната страна и възрастовата специфика на учениците и тяхната способност да овладяват знания, умения и компетенции. От анализа на еврапейските системи става ясно следното: 1. Само в България основното образование ще бъде с продължителност 7 години: 4 - начално и 3 - прогимназиално /така е заложено в концепцията/. Концепцията не дава отговор на въпроса: Коя е причината да бъдем единствени в ЕС. Вероятно авторите на концепцията са приели, че българските деца са много по способни от европейските си връстници и успяват за 7 години да овладеят необходимите за основно образование знания, умения и компетенции. А може би нашата държава има значително по-занижени изисквания към основното образование. А може би държавата иска да спести пари за сметка на необходимата подготвеност на завършващите основно образование. Натрапчива става асоциацията с теориите за целеположено затъпяване на българската нация. 2. Продължителността на основното образование в страните от ЕС е както следва: 9 години – в 17 от 27 страни; 8 години в 4 страни /Белгия, Италия, Унгария и Австрия/, както е сега в България; 10 години в 5 страни /Германия, Испания, Литва, Малта и Румъния/. На фона на тези данни е странно предложението в концепцията, а и от преди нея, продължителността на основното образование в България да бъде 7 години. Липсата на мотивация за тази уникалност на нашата образователна система буди съмнения, относно необходимостта и съответната адекватност на това предложение. 3. Продължителността на началното образование в България и още 6 страни е 4 години, в 4 страни е 5 години, в 16 страни е 6 години. Наличието на 6 годишно обучение в начален етап в значително мнозинство от страните в ЕС е провокиращо мисленето на българските образователни институции, на работещите в МОМН, а в определена степен и за целия български народ. При тези данни е нормално в България да се мисли за начално обучение 5 години, прогимназиално обучение 4 години и общо 9 години овладяване на знания, умения и компетенции в основно образование. Така можем да се придвижим към Европа. Възможни са и други варианти на разпределение на годините в начално и прогимназиално образование, но всяка промяна в основното образование, /и в средното/ трябва да бъде съобразено със съдържателни, същностни основания, а не с конюнктурата на приема в по-горен етап или нещо подобно. Свалянето на продължителността на основно образование от 8 на 7 години не само, че не е необходима, но в определен смисъл ще е престъпление спрямо развитието на националния интелектуален потенциал и осакатяване на духовния свят на завършилите основно образование в България. Цяла Европа дава на децата си повече години за обучение в основно образование. Това не е случайно. В Международната стандартна класификация на образованието /известна като ISCED 1997 г., одобрена от Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 29-та сесия през ноември 1997 година/ е записано, че основното образование в първия /началния/ етап трябва да даде на учениците „стабилно основно образование по четене, писане и математика, заедно с елементарно разбиране по други предмети като история, география, естествени науки, социални науки, изкуство и музика.”, а вторият /прогимназиалният/ етап „в много, ако не и повечето страни, образователна цел е да се положат основите за учене през целия живот и човешкото развитие, … края на това ниво често съвпада с края на задължителното образование, където то съществува.” Такава е и целта на основното образование в България, но държавата на Бай Ганьо решава да съкрати „седенето” на българските деца в училище и да се обучават не 10, не 9, не 8, а само 7 години, т.е. до 7 клас. „Това го нема у Европата, ама ние нали требе да сме уникални.” Много от родителите биха се израдвали, защото детето им ще учи 1 година по-малко, което прави разходите по-малко. А дали и държавата ни не се радва на това???!!!. Съпоставяйки продължителността на основното образование в другите европейски страни и имайки предвид, че те едва ли са по-глупави от нас, както и децата спрямо нашите, оптималният вариант за овладяване на основните знания, умения и компетенции от духовнопрактическата съкровищницата на човешката цивилизация и адаптирането към условията на съвременния живот определят, че продължителността на основното образование за страната ни трябва да бъде 9 години. Продължителността от 9 години на основното образование, при започване на първи клас в годината на навършване на 7 годишна възраст ще постигне съвпадение на теоретичната възраст за завършване на основно образование и горната граница на задължителното обучение – 16 години. Другият възможен вариант е да не се променя тази продължителност и тя да остане 8 години. 4. Възрастта за постъпване в първи клас е различна в страните от ЕС. Сега в България постъпването в първи клас е в годината на навършване на 6 или 7 годишна възраст. В 18 от 27 страни в ЕС тази възраст е 6 години, в 8 страни тя е 7 години /вкл. България – ще бъде/ и в 1 страна е 5 години. Много са аргументите в полза на започването на първи клас в България в годината на навършване на 7 годишна възраст. По-голяма част от децата, не само в България, но и в другите европейски страни, имат нужда от по-продължително предучилищна образование. Близо една пета от децата, непринадлежащи към българската етническа група се нуждаят от по-продължително предучилищно обучение по български език. В бъдеще европейските младежи, вкл.и българските ще се нуждаят от висше образование не като престижно постижение, а като жизнена потребност за нормалното човешко, професионално и семейно-битово битие. Част от европейските страни /7, вкл. Финландия и Швеция/ доказват, че когато децата започват училище на 7 години, успеваемостта във висшето образование е по-голяма – в тези страни е най-висок процентът на завършилите висше образование във възрастовата група 25-64 години Ще добавя следното: вероятно в мотивите на авторите на концепцията се включва сегашната занижена мотивираност на учениците в България за учене след основно образование, но това е породено от временната „преходна” ситуация в страната ни. Много са причините, поради които родителите приемат тези мотиви на децата си като нормални, но за децата на техните деца тези причини няма да съществуват и нормалното им човешко битие ще бъде сериозна затруднено. Анализ на информацията за етапите в средното образование. Съществува ли в Европа разделение на средното образование на етапи? Отговорът на този въпрос е недвусмислен: само в Обединеното кралство Великобритания има ясно разделение на гимназиалната степен на два етапа, а в другите страни са налице известни особености, но в нито една от тях НЯМА ДЕЛЕНЕ НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДВА ЕТАПА. Този факт подсказва, че концеп;цията се нуждае от сериозно и задълбочено аргументиране на предложеното делене на средното образование на два етапа в България, което се среща само в една европейска страна. Вероятно в мотивите на авторите на концепцията се включва сегашната занижена мотивираност на учениците в България за учене след основно образование и след 10 клас. Факт е, че учениците обикновено прекратяват образованието си след завършване на определен етап. Конституирането на първи етап на средно образование предполага с много висока степен на сигурност, че учениците, които учат в средната степен на образование масово ще прекратят образованието си след този етап. България ще стане „развъдник” на неквалифицирани работници, които няма да си намират работа в бъдеще – у нас и в другите страни. Лесно е да се оправдаем в сегашните условия, а особено в условията на икономическа криза, че с намаляването на обучението на всички деца с една година в основното образование и обучението на огромна част от младите хора с две години в средното образование е икономически изгодно за бюджета България и бюджета на семействата. Това, обаче, става инструмент за създаване на неграмотна нация, на нация, чиито граждани няма да отговарят на изискванията на настоящата програма Европа 2020 и на следващите, а най-вече на Европейската квалификационна рамка. Породеното от временната „преходна” ситуация решение с дългосрочно значение ще бъде пагубно за страната ни. Много са причините, поради които родителите ще приемат тези мотиви като нормални, а те лесно стават и мотиви на децата, но за децата на техните деца тези причини няма да съществуват и нормалното им човешко съществуване, особено при галопиращото усъвършенстване на технологиите, ще бъде сериозна затруднено и обречено на мизерия, слугинаж и безработица. В „белите” страни и слуга да си е необходимо да си грамотен и образован. Фактът, че в другите европейски страни такова делене на средното образование не съществува, при наличието на основателните директиви на стратегията на Европа 2020 и изразената политическа вола на България за равноправно включване в семейството на ЕС, доказва, че деленето на средното образование не само не е мотивирано, но може да се окаже безотговорно и престъпно решение спрямо бъдещето на нашите деца и тяхното европейско битие. В тази посока са и резултати от изследванията в цитираните по-горе текстове за европейската квалификационна рамка.