25-ти ден гладната ми стачка продължава

‎25-ти ден гладната ми стачка продължава. И никакъв отзвук от държавата. Това доказва правотата на разбиранията ми, споделени с доклад пред националната конференция на МЕГО в Оряховица, института за образование на проф. Минко Балкански: "Отчужденото битие на волята на гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото „битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или несъзнателно е предоставил / отчуждил/ своята воля в държавата, а следващите поколения, съзнателно или несъзнателно битуват в тази ситуация и сами отчуждават своята воля в държавата. Степните на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост – колкото по свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно – колкото е по-свободен гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България. Държавата като система от институции, в които работят държавни служители /чиновници/, с които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на тяхната воля /депутатите/, които изработват законите и ги приемат. Изразите „държавата е майка на гражданите” и „аз, гражданинът съм държавата” са равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да боде майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята природа държавата е своето друго на гражданина, т.е. неговата отчуждената воля. Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от държавата. В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата „всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите /избирателите/ се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна /неорганизирана или организирана/ борба за защита на своите права от държавата и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани." РАЙЧО РАДЕВ